От нас за вас

В час ли си? ТПГ "Мария Кюри" град Перник

2011-04-19T06:50:00.001+03:00

Филм излъчен по БНТ за професионална гимназия "Мария Кюри" - град Перник. Това сме ние!:

Лопатар / Falow deer

2011-04-11T10:15:00.000+03:00

Лопатарът е красиво животно, което за съжаление не съм виждала извън някой зоопарк. На тези се порадвах и поснимах във Варненския зоосвят.
Имаше малко любопитно сърне, което промушваше глава, за да му даде някой храна. Аз обаче реших да спазя инструкциите, които имаше на почти всяка ограда; Не хранете животните.

На табелата за Лопатара пишеше: " Лопатарът в диво състояние се среща по югозападното крйбрежие на Мраморно море, южните брегове на Мала Азия и Северозападна Африка. В България е в полуодомашнено състояние. Тялото достига дължина около 140 см., а на височина 90 см. Най-едрите мъжки достигат до 100 кг. Рогата накрая се разширени във вид на лопати и имат 7-9 плоски израстъка. Окраската през лятото е ръждивокафява, а през зимата почти сива. На гърба имат бели овални петна и тъмни ивици, а коремът му е по-светъл. Срещат се бели и черни лопатари.
Обитава равнинни и слабохълмисти широколистни, предимно смесени гори с обширни поляни. Среща се най-често в окрайнините им. Живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките най-често отделно. Размножителният период е през месец Октомври - Ноември. След 8 месечна бременност се раждат 1-2 малки, които бозаяят 3-4 месеца и достигат полова зрялост на 2 години. Живее до 20-25 години."

Хапват всичко, какво могат да правят друго зад тези ограждения?

Малко свило се в ъгъла...

Любопитна физиономия

Белите мечки и пингвините в надпревара с времето и глобалното затопляне / White bear and pinguin

2011-04-11T10:11:00.000+03:00

Промяната в климата – влияние върху живота на белите мечките и пингвините.
Фактите от филма, който гледах по National Wild: "Една женска мечка ражда през пролетта . Около три месеца живее с малките под земята, в някоя хралупа, най-често до дърветата... Броя на малките мечета от едно до три, през периода докато ги кърми, майката не хапва нищо. Тя не напуска мястото, скрити са под снега на сухо... Активния живот на белите мечки, през който се хранят и размножават е летния период. Храненето на белите мечки става само на северния полюс. Там имат специфичен начин на лов – тюлените. През определена дебелина на леда, могат да застанат без да паднат във водата и да ловят плячката си. Твърди се, че се хранят само с маста на тюлените, която е много хранителна.

Затоплянето на климата, намаляване на студените месеци с лед, на северния полюс. Времето за което мечките имат, за да натрупат необходимата им телесна маса, за да оцелеят до следващата зима и период на обилно ловуване и хранене.
Учени твърдят, че лесно може да се разбере една мечка дали е здрава. „Болните мечки не играят!!!” Наблюдавайки мечките е установено, че те имат голямо взаимоотношения помежду си. Играят и се подготвят за лов. Малките мечета остават с майките си година и половина. От нея се научават как да се хранят и ловуват . Ако намалее периода на изобилно хранене, мечките не натрупват необходимото тегло и не могат да изкарат до следващия сезон за хранене.

Влияние на затоплящия се кимат има и на южния полюс при пингвините. На някои острови около Антарктида, се наблюдава топене на глетчери. Единствения плюс е, че има повече място за гнездене. В същото време на някои видове пингвини, които гнездят само в гнезда от камък, се нарушава размножаването им. Няма достатъчно камъни...
Затоплянето е много по-бързо отколкото е възможността при тези животни от двата студени полюса, да еволюират. Какво ще се случи с тях.?Ако затоплянето продължи със същите темпове, след 20-30 години белите мечки ще изчезнат. Можем ли да си позволим това? Колко още може да се чака, за промени в политиката на страните и премахването и намаляване а топлинните газове, предизвикващи затоплянето на въздуха."

A bear Vs Morses (Global warming)

Polar Bears & Global Warming

On Thin Ice: Polar Bears and Global Warming

Източник на снимките:
http://7art-screensavers.com/screenshots/bears/white-bears.jpg,
http://hqvistawallpaper.blogspot.com/2008/10/polar-white-bears-hi-res-wallpapers.html,
http://shadowscourge.com/Gallery/Shadow/600_penguin

СХЕМИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ на пречиствателни станции за битови отпадни води (ПСБОВ)

2011-04-11T10:06:00.000+03:00

Масовото строителство на обществени и административни сгради, хотелски и битови комплекси през последните години, превърнало определени региони от страната в строителни площадки, поставя наложително въпроса с изграждането на пречиствателни станции за битови отпадни води (ПСБОВ). Сериозното изоставане на инфраструктурното развитие в сравнение със строителните темпове, от една страна, и необходимостта от изпълнение на строгите европейски изисквания, от друга страна, правят проблема с пречистването на битовите отпадни води особено актуален. Не бива да се подценява и въпросът за намаляване на запасите от питейна вода в световен мащаб, което обяснява тенденцията към повишаване на изискванията към степента на пречистване на отпадните води.
Битовите отпадни води, за разлика от индустриалните, съдържат основно органични замърсители. Заустването им директно във водоизточник води до сериозно нарушаване на екологичното му равновесие. Принципно, изграждането на пречиствателна станция включва няколко основни етапа. Първоначално се разработват технологична схема и план на пречиствателната станция.

Избор на технологична схема
Върху оптималния избор на технологична схема за пречистване на битови отпадни води влияние оказват редица фактори. Начинът на пречистване на примесите се базира не само на вида на замърсителите, но и на други основни показатели като общ сух остатък, биохимично потребен кислород (БПК) и химично потребен кислород (ХПК). Препоръчително е проучване на възможностите за вторично използване на пречистените води и стабилизираните утайки.
Изборът на технологична схема се основава на предварително определената необходима степен на пречистване, както и количеството и замърсеността на отпадните води. На основата им се подбират най-целесъобразните в конкретния случай методи и съоръжения за постигане на желания пречиствателен ефект. Счита се, че най-рационален е подходът, базиран на разработването на няколко варианта и последващото им сравняване на базата на комплекс от технико-икономически показатели, съобразени със санитарно-хигиенните и екологичните изисквания.
Схеми на пречистване на БОВ
Пречиствателните станции обикновено включват комплекс от четири основни блока, в които се осъществява механичното и биологичното пречистване, обеззаразяването и третирането на утайките. В зависимост от концентрацията на замърсяващите вещества, се прилагат различни схеми.
Например, при малки количества на отпадните води може да се използва само механично пречистване с технологична схема, включваща съоръженията - решетка за задържане на едри примеси; песъкозадържател за тежки примеси от минерален произход; утаители за отделяне на органични вещества; хлораторно стопанство; метан-танкове или открити изгниватели и изсушителни полета за изгниване на утайките (обикновено технологичната схема не включва изсушителни полета). В общия случай механичното пречистване предхожда биологичното стъпало или съоръженията за физико-химично пречистване.
Биологичното пречистване на водни количества около 50 хил. куб. метра обикновено се осъществява с едностепенни и двустепенни биологични филтри. При по-големи водни количества - от порядъка на 50 – 100 хил. куб. метра/d, е подходящо използването на биологично пречистване с едностепенни или двустепенни биобасейни. Водата, преминала през по-малки пречиствателни станции с биофилтри, постъпва във вторични утаители. При по-висока замърсеност може да се предвиди и рециркулация на биологично пречистената вода. Преди да се заусти в приемника, избистрената вода се дезинфекцира и обеззаразява. Изгнилите утайки се изпращат за обезводняване в изсушителни полета. В по-големи пречиствателни станции за обезводняване на утайките се използват филтърпреси, центруфуги или вакуумфилтри.
Когато се използва схема с биобасейни, механичното пречистване включва съоръженията - решетки, песъкозадържатели, предаератори и първични утаители. В биобасейна пречистените от механични примеси води се аерират, а органичните вещества се минерализират в аеробни с помощта на активна утайка. След биобасейна водата постъпва във вторичен утаител, където се отделя активната утайка.
В биобасейните количествата активна утайка непрекъснато нарастват, което налага непрекъснатото й извеждане от системата. Излишните количества се изпращат в уплътнители, където обемът се намалява за сметка на влажността им.
Описаните технологични схеми на пречиствателни станции за отпадни води са сред най-разпространените. През последните години във връзка с все по-високите изисквания към качествата на пречистената вода се използват и двустепенни схеми за биологично пречистване и допречистване.
Избор на площадка на станцията
При избора на място за изграждане на пречиствателна станция се вземат предвид териториално-устройствените разработки на района и утвърдения градоустройствен план на населеното място, както и санитарно-хигиенните, екологичните и технико-икономическите изисквания.
Санитарно-хигиенните изисквания се отнасят предимно към местоположението на пречиствателната станция и устройството на санитарно-охранителни зони. Желателно е изграждането на пречиствателната станция да е на определено разстояние от населеното място. Размерите на санитарно-хигиенните зони се определят в зависимост от количеството и начина на пречистване на отпадните води с отчитане на конкретните условия. Изборът на съоръжения и технологична схема на станцията, както бе подчертано, се съобразяват с количеството и състава на отпадните води, необходимата степен на пречистване, начина на третиране и използване на утайките, екологичните изисквания, нормите за проектиране и други.
Добре е при избора на местоположение на станцията да се отчете посоката на преобладаващите ветрове и по възможност да се разположи на подветрената страна. Стремежът е да се разположи по-ниско от населеното място по течението на реката върху наклонена площадка, за да се осигури самотечно движение на водата през пречиствателните съоръжения, а също и гравитационно отвеждане на дъждовните води.
Компановка на станцията
Използват се два подхода за планиране на разположението на отделните съоръжения, включени в състава на пречиствателните станции - принцип на блоковата и принцип на функционалната компановка.
Блоковата компановка се приема за икономически по-изгодното решение, тъй като протичането на всички процеси се осъществява в общ блок. Използват се общите стени на съседни съоръжения и се съкращава дължината на различните канали и тръбопроводи. Приложението на блоковата компановка води и до по-малко заемана земна площ, както и до възможност при разширяване на станцията новият блок да се изгради, без да се оказва влияние върху работата на действащите блокове на станцията. Недостатъците на блоковата компановка са свързани предимно със зависимостта на отделните съоръжения в блока. При необходимост от ремонт на отделни елементи се налага спиране на работата на целия блок. Друга специфика на блоковата компановка е при необходимост от разширение всички съоръжения в блока да се разширяват едновременно.
Функционалната компановка се характеризира с по-добра експлоатационна гъвкавост. Това решение се използва ефективно в райони с различна топография, а при необходимост от разширяване на отделни елементи не се налага едновременно разширяване и на всички останали. Най-често се изпълнява чрез комбиниране на различни видове съоръжения. Широко се използват комбинирани съоръжения, включващи първични утаители, биохимични реактори и вторични утаители.
Освен основни съоръжения, пречиствателната станция включва и редица спомагателни елементи, сред които са устройства за равномерно разпределение на отпадните води и утайките между отделните пречиствателни съоръжения и стабилизаторите за утайка; устройства за изключване от действие, изпразване и промиване на различните съоръжения; устройства за измерване на количеството на пречистваните води, суровите първични утайки, количеството изразходван въздух и други.
План за разположение на съоръженията
За разработване на генералния план на пречиствателната станция, първоначално се изготвя тахометрична снимка на избраната за целта площадка. Върху снимката се нанасят всички пречиствателни съоръжения, помпени станции, тръбопроводи, комуникационни връзки и сгради. Мащабът зависи от големината на пречиствателната станция и обикновено е 1:200, 1:500 или 1:1000. При разработването на генералния план е добре да се предвиди и възможност за разширяване на пречиствателната станция впоследствие.
При изграждане на пречиствателната станция върху сравнително равнинен терен по отношение разстоянията между отделните съоръжения, ориентировъчно се приемат следните зависимости - между група еднородни съоръжения от 2 до 3 m, между група разнородни съоръжения от 5 до 10 m, между съоръженията и изсушителните полета от 25 до 30 m, между отделни съоръжения в зависимост от техния обем от 20 до 50 m.
Основен етап от изработване на плана на пречиствателната станция е определяне на височинното разположение на пречиствателните съоръжения. Оптимален е изборът, при който разположението на съоръженията осигурява самотечно преминаване на отпадните води през тях.
Препоръчително е съоръженията с голяма височина, като метан танковите, вертикалните и двуетажните утаители наполовина да се вкопаят в земята. По този начин, от една страна, се намалява обемът на изкопната земна маса, а от друга - извлечената от изкопа земя се използва за засипване на съоръженията до определената по проекта кота, с цел топлинна изолация.
Денивелацията, необходима за осигуряване на гравитационно движение на отпадната вода през съоръженията на пречиствателната станция, се изчислява в зависимост от разликата между котата на водното ниво в довеждащия колектор и оразмерителната кота на водното ниво в приемника. Разликата би следвало да бъде по-голяма от сумарните загуби през съоръженията и свързващите ги канали, с известен резерв за сигурност от 1 до 1,5 m. Общите напорни загуби се изчисляват за максималното водно количество, като се отчитат загубите по дължина на каналите, загубите от различни местни съпротивления, загубите през самите пречиствателни съоръжения и други. При предварителните изчисления за различните съоръжения общите напорни загуби могат да се приемат ориентировъчно. Например, приема се, че напорните загуби, характерни за решетките, се равняват на 5 до 20 см, за песъкозадържатели - от 10 до 20 см, за хоризонтални утаители - от 20 до 40 см, за вертикални - от 40 до 50 см, а за радиални - от 50 до 60 см. Ориентировъчно загубите на станции с механично пречистване са от порядъка на 3 до 6 m, с биологично пречистване в биофилтри - от 8 до 12 m, а с биологично пречистване в биобасейни - от 4 до 8 m.
Разпределение на отпадните води
Постъпването на отпадните води в пречиствателната станция обикновено е по самотечни колектори или чрез напорен тръбопровод, а разпределението и довеждането им до отделните пречиствателни съоръжения се осъществява по открити канали и тръбопроводи. При подаване на водата към пречиствателната станция през напорен тръбопровод, се препоръчва пред станцията да се изгради приемна камера, която обикновено е от стоманобетон. Каналите, по които водата се довежда до отделните съоръжения, обикновено са с правоъгълно напречно сечение, като се препоръчва използването на стоманобетонни канали поради по-лесното им наблюдение и поддръжка.
Размерите на каналите и тръбопроводите се определят чрез хидравлично оразмеряване в зависимост от допустимите скорости на водата. Скоростта й в разпределителните улеи при минимално водно количество се приема за равна на 0,4 до 0,6 m/s и не по-голяма от 1-1,5 m/s при оразмерително водно количество. За малки станции скоростта на водата в разпределителните улеи при минимално водно количество се приема за равна на 0,3 m/s.
За да се постигне равномерно разпределение на водата и на утайките в отделните съоръжения, се използват различни видове разпределителни камери. Препоръчителната скорост на водата в довеждащата тръба към разпределителната камера при оразмерително водно количество е в границите 0,8 до 1,3 m/s. Отвеждането на водата от разпределителната шахта към отделните съоръжения е посредством дюкери, тръбопроводи или по открити улеи. При оразмеряване на отвеждащите канали или тръбопроводи се вземат предвид линейните загуби и загубите от местни съпротивления.

Изграждане на системи за опазване на околната среда

2011-04-11T10:01:00.002+03:00

Околната среда е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство.
Системата за управление на околната среда е част от общата система за управление, която включва организационната структура, дейностите по планирането, отговорностите, практиките, процедурите, процесите и ресурсите за разработване, внедряване, постигане, преглед и поддържане на политиката на околната среда.
Системата за управление на околната среда съдържа основни принципи и изисквания, насочени към идентификация, изследване, контролиране и преразглеждане на факторите, оказващи влияние върху околната среда, позволяващи на фирмите и организациите да формулират адекватна политика и цели, насочени към нейното опазване. С въвеждането на системата те декларират своята ангажираност и гарантират пред своите служители, клиентите, властите и обществото като цяло, че реално са обвързани с решаването на проблемите на околната среда.

Управлението на околната среда е неразделна част от цялостната система за управление на фирмите и организациите. Приложението на системата за управление на околната среда се синхронизира с дейностите в други направления във фирмата – качество на производството, финансиране, опазване здравето на работниците и служителите, безопасност на труда и т.н.
Организации от всякакъв вид проявяват нарастваща загриженост за постигане и демонстриране на стабилна система по опазване на околната среда чрез контролиране на влиянието от техните действия, продукти или услуги върху околната среда, като взимат предвид политиката и целите си по опазване на околната среда. Те извършват това в контекста на все по-строгите законови разпоредби в тази област, развитието на околната среда, както и общата грижа на заинтересованите страни по въпросите на опазването на околната среда, включително на устойчивото развитие.
Разработването и внедряването на Системи за управление на околната среда се основава на следните международни стандарти:
· EN ISO 14001:2004 – Системи за управление на околната среда. Спецификация и указание за нейното използване;
· EN ISO 9000:2005 – Системи за управление на качеството – Основни положения и речник.
Стандартът ISO 14001:2004 е последната подобрена версия на стандартите от серията ISO 14000 и след 15 май 2006 г. e единственият валиден стандарт. Той определя изискванията към системата за управление на околната среда, която може да се интегрира с други изисквания за управление, за да помогне на организациите да достигнат както икономическите си цели, така и целите, свързани с околната среда.
Внедряването и поддържането на система за управление по този стандарт осигурява реда и последователността на действия при решаването на проблемите на организацията, свързани с околната среда чрез разпределянето на ресурси, отговорности, пълномощия, практически методи на работа, процедури и процеси и гарантира:
· намаляване на рисковете;
· предотвратяване на замърсяването и други неблагоприятни въздействия върху околната среда;
· ефикасно използване на ресурсите посредством правилното им разпределение;
· икономия на финансови средства, свързани с намаляване на отпадъците, вредните емисии, обема на глобите и застраховките и т.н.
С въвеждането на тази система се постига съответствие с изискванията на законодателството, тъй като конкретните технически параметри на опазването на околната среда са обект на задължително правно регулиране и контрол.

Основните принципи на системата за управление на околната среда са:
· ангажимент и целенасочена политика по околната среда;
· планиране – по отношение на общите аспекти на околната среда, правните и други изисквания, общите и конкретни цели;
· внедряване - внедряване и функциониране на системата, включително структура и отговорност; обучение, осъзнаване и компетентност; обмен на информация; документиране и управление на документите; оперативно управление; готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране.
· измерване и оценка на съответствието - проверка и коригиращи действия, мониторинг и измерване; превантивни действия; записи и одит на системата;
· преглед от ръководството и подобряване.

Системата за управление на околната среда може успешно да се интегрира със системите за управление на качеството по стандартите ISO 9000 и системата OHSAS 18001:2002 – за управление на безопасни и здравословни условия на труд.

Изисквания към системата за управление по околната среда (СУОС)

1. Общи изисквания
Организацията трябва да създаде и да поддържа система за управление по околна среда, изискванията на която са описани изцяло в раздел 4 от БДС EN ISO 14001:1996.

2. Политика по околната среда
Ръководството трябва да определи политиката по околна среда на организацията и да осигури, че тази политика:
· е подходяща за предмета на дейност, размера и въздействията върху околната среда на нейните дейности, продукти или услуги;
· включва ангажимент за непрекъснато подобряване на резултатността спрямо околната среда и предотвратяване на замърсяването;
· включва ангажимент за съответствие с приложимите законови и други нормативни изисквания по околната среда, както и с други изисквания, които организацията документирано е приела;
· дава рамката за определяне и преглед на общите и конкретните цели по околната среда;
· е документирана, внедрена и поддържана и за която е уведомен целият персонал;
· е достъпна за обществеността.

3. Планиране
3.1. Аспекти на околната среда
Организацията трябва да създаде и да поддържа процедура/и за идентифициране на аспектите на околната среда на своите дейности, продукти или услуги, които тя може да управлява и върху които се очаква да има влияние, за да определи онези от тях, които имат или могат да имат значими въздействия върху околната среда. Организацията трябва да гарантира, че аспектите, отнасящи се до тези значими въздействия, са взети предвид при определяне на общите й цели по околната среда. Организацията трябва непрекъснато да актуализира тази информация.

3.2. Правни и други изисквания
Организацията трябва да създаде и да поддържа процедура, с която да идентифицира и да има достъп до правните и други изисквания, възприети документирано от организацията, които са приложими за аспектите на околната среда и за нейните дейности, продукти и услуги.

3.3. Общи и конкретни цели
Организацията трябва да създаде и да поддържа документирани общи и конкретни цели по околната среда за всички нива и дейности. Когато дадена организация определя или прави преглед на общите цели, тя трябва да вземе предвид правните и други изисквания, значимите аспекти на околната среда, своите технологични възможности и финансовите, оперативните и деловите изисквания, както и вижданията на заинтересуваните страни.
Общите и конкретните цели трябва да бъдат съгласувани с политиката по околна среда и да включват ангажимент за предотвратяване на замърсяването.

3.4. Програма (програми) за управление по околната среда
Организацията трябва да създаде и да поддържа програма/и за постигане на своите общи и конкретни цели. Тази програма/и трябва да включва:
· определяне на отговорността за достигане на тези общи и конкретни цели на всяко ниво и съответна длъжност в организацията;
· средствата и графика за постигане на общите и конкретните цели.
Когато даден проект се отнася за нови разработки, за нови или модифицирани дейности, продукти или услуги, програмата или програмите трябва да бъдат изменени, където е необходимо, за да се гарантира, че управлението по околната среда е приложимо към такива проекти.

4. Внедряване и функциониране
4.1. Структура и отговорност
Ролите, отговорностите и правомощията трябва да бъдат определени,
документирани и обявени, за да се улесни ефективното управление по околната среда.
Ръководството на всички равнища трябва да осигури ресурсите, необходими за въвеждането и контрола на системата за управление по околната среда. Ресурсите включват човешките ресурси и специфичните умения, технологичните и финансовите ресурси.
Ръководството на организацията трябва да назначи представител или представител на ръководството, които независимо от другите им отговорности трябва да имат определена роля, отговорности и правомощия:
· да осигури, че изискванията на системата за управление по околната среда са определени, внедрени и поддържани в съответствие с БДС EN ISO 14001:1998;
· да докладва пред ръководството за резултатността на системата за управление по околната среда като основа за нейния преглед и подобряване.

4.2. Обучение, осъзнаване и компетентност
Организацията трябва да определи потребностите от обучение. Тя трябва да изисква от целия персонал, чиято работа може да предизвика значимо въздействие върху околната среда, да получи подходящо обучение.
Организацията трябва да създаде и да поддържа процедурите, чрез които нейните сътрудници и членове на всички нива и съответни длъжности да осъзнават:
· важността на съответствието с политиката по околна среда, с процедурите и с изискванията на системата за управление по околната среда;
· значимите съществуващи или потенциални въздействия върху околната среда от техните трудови дейности и ползите за околната среда от подобряване работата на персонала;
· своята роля и отговорности за достигане на необходимото съответствие с политиката по околна среда и с изискванията на системата за управление по околна среда, включително с изискванията към готовността за извънредни ситуации и способността за реагиране;
· възможните последствия при отклонения от определените производствени процедури.
Персоналът, изпълняващ задачи, които могат да причинят значими въздействия върху околната среда, трябва да има необходимата компетенция на основата на подходящо образование, обучение и/или опит.

4.3. Обмен на информация
Относно аспектите на околната среда и системата за управление организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за:
· взаимен обмен на информация между различните нива и различните длъжности в организацията;
· получаване, документиране и даване отговор на съответните искания от външни заинтересувани страни.
Организацията трябва да отчита процесите за обмен на информация с външни заинтересувани страни относно значимите аспекти на околната среда и да документира своето решение.

4.4. Документиране на системата за управление по околната среда
Организацията трябва да създаде и да поддържа информация на хартиен или електронен носител:
· за да опише основните елементи на системата за управление и техните взаимодействия;
· за да посочи къде се намира съответната документация.

4.5. Управление на документите
Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за управление на всички документи, които се изискват от този международен стандарт, по начин, осигуряващ:

· възможност да се определи тяхното местонахождение;
· периодично преразглеждане, изменение, когато е необходимо, и одобряване от упълномощените лица;
· актуалните издания на съответните документи да са на разположение на всички места, където се извършват дейности, съществени за ефективното функциониране на системата за управление по околната среда;
· невалидните документи да се изземат незабавно от всички места, където тези документи са разпространени или са ползвани, или да се предотврати тяхното неволно използване;
· всички невалидни документи, съхранявани по правни причини и/или с цел съхраняване на информация, да се идентифицират по подходящ начин.
Документите трябва да бъдат четливи, датирани (с датите на тяхното изменение), лесни за идентифициране, поддържани в последователен ред и съхранявани за определен период. Трябва да бъдат създадени и поддържани процедури и отговорности за създаването и изменянето на различните видове документи.

4.6. Оперативно управление
Организацията трябва да идентифицира онези свои операции и дейности, които са свързани със значимите аспекти на околната среда, определени в съответствие с нейната политика, общи и конкретни цели. Организацията трябва да планира тези дейности, включително тяхното поддържане, за да осигури изпълнението им при определени условия чрез:
· създаване и поддържане на документирани процедури, за да бъдат обхванати случаите, когато липсата им може да доведе до отклонения от политиката по околната среда, от общите и конкретните цели;
· установяване на действащи критерии в процедурите;
· създаване и поддържане на процедури, отнасящи се до определими значими аспекти на околната среда, на стоки и услуги, използвани от организацията, както и уведомяване на доставчиците и контрагентите за съответни процедури и изисквания към тях.

4.7. Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране
Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури, за да определи потенциалните инциденти и извънредни ситуации и да е способна да реагира, така че да предотврати или да намали свързаните с тях въздействия върху околната среда.
Организацията трябва да проверява и да изменя процедурите си за подготвеност и способност за реагиране при извънредни ситуации, когато това е необходимо, и по-специално след възникването на инциденти и извънредни ситуации.
Организацията трябва периодично практически да проверява тези процедури, когато това е осъществимо.

5. Проверка и коригиращо действие
5.1. Мониторинг и измерване
Организацията трябва да създаде и да поддържа документирани процедури за мониторинг и редовно измерване на ключови характеристики на операциите и дейностите си, които могат да имат значително въздействие върху околната среда. Те трябва да включват записването на информацията за проследяване на резултатността, на съответния оперативен контрол и на съответствието с общите и конкретните цели по околна среда на организацията.
Техническите средства за мониторинг трябва да бъдат калибрирани и поддържани и записите от този процес трябва да бъдат съхранявани в съответствие с процедурите на организацията.
Организацията трябва да създаде и да поддържа документирани процедури за периодична оценка на съответствието със съответните законови и други нормативни изисквания по околната среда.

5.2. Несъответствие, коригиращо действие и превантивно действие
Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за определяне на отговорността и правомощията за справяне с несъответствията и за проучването им, за вземане на мерки за намаляване на всякакви въздействия върху околната среда и за предприемане и осъществяване на коригиращи и превантивни действия.
Всяко коригиращо или превантивно действие, предприето, за да се отстранят причините за действителни и потенциални несъответствия, трябва да е съобразено с важността на проблемите и да е съизмеримо с очакваното въздействие върху околната среда.
Организацията трябва да въвежда и да записва всички промени в документираните процедури, произтичащи от коригиращите и превантивните действия.

5.3. Записи
Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за идентификация, поддържане и съхраняване на записите, свързани с околната среда. Те трябва да включват и записите, свързани с обучението и с резултатите от одитите и прегледите.
Записите, свързани с околната среда, трябва да бъдат четливи, лесни за идентифициране и проследяване по отношение на включени в тях дейност, продукт или услуга. Те трябва да се съхраняват и поддържат по такъв начин, че да могат да се намират лесно и да са предпазени от увреждане, влошаване на качеството или загубване. Времето за тяхното съхраняване трябва да е определено и документирано.
Записите трябва да се поддържат по начин, подходящ за системата и организацията, за да е възможно да се докаже съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO 14001:1998.

5.4. Одит на системата за управление по околната среда
Организацията трябва да създаде и да поддържа програма (програми) и процедури за извършване на периодични одити на системата за управление по околната среда, провеждани с цел:
· да се определи дали системата за управление по околната среда съответства на планираните мерки за управление по околната среда, включително на изискванията на този международен стандарт, и дали е била правилно внедрена и поддържана;
· да предоставя на ръководството информация за резултатите от одитите.
Програмата за одита на организацията, включително всеки график, трябва да се основава на важността на съответната дейност за околната среда и на резултатите от предишни одити. За да са изчерпателни, процедурите за одитите трябва да обхващат областта на приложение на одита, периодичността и методиките, както и отговорностите и изискванията за провеждането на одитите и докладването на резултатите.

6. Преглед от ръководството
Ръководството на организацията трябва през определени от него интервали да прави преглед на системата за управление по околната среда, за да се осигури, че тя е подходяща и ефективна. Процесът на преглед от ръководството трябва да гарантира, че необходимата информация е събрана, за да позволи на ръководството да извърши това оценяване. Този преглед трябва да бъде документиран.
Прегледът от ръководството трябва да е насочен към евентуалната необходимост от промени в политиката, общите цели и други елементи на системата за управление по околната среда в съответствие с резултатите от одита, променящите се обстоятелства и задължението за непрекъснато подобряване.

7. Допълнителни изисквания
7.1. Съответствие със законодателството.
Организацията трябва да бъде в състояние да докаже, че:
· има идентифицирано и знае как да прилага в организацията цялото съответно законодателство по околна среда;
· осигурява съответствие със законодателството по околна среда, и
· има действаща процедура, която дава възможност на организацията да отговаря непрекъснато на тези изисквания.

7.2. Резултатност
Организациите трябва да бъдат в състояние да докажат, че системата за управление и процедурата за одит свързват действителната резултатност спрямо околна среда с аспектите - преки и непреки. Резултатността на организацията спрямо общите и конкретните цели трябва да бъде оценявана като част от общия преглед по околна среда. Организацията трябва също така да поеме самостоятелно ангажимент за непрекъснато подобряване на резултатността си спрямо околната среда. За да постигне това, организацията може да се основава на общински, регионални и национални програми по околна среда.
Постигането на общите и конкретните цели по околна среда не може да е цел по околна среда.
Ако организацията включва една или повече площадки, всяка от площадките, за която се прилага Националната схема за управление по околна среда и одитиране, трябва да отговаря на всички изисквания на същата, включително непрекъснатото подобряване на резултатността спрямо околна cреда. Непрекъснато подобряване на резултатността спрямо околната среда е процесът на повишаване година след година на измеримите резултати на системата за управление по околна среда, свързана с контрола на организацията върху значимите аспекти на околната среда, въз основа на нейната политика по околна среда, на общите и конкретните цели. Не е необходимо подобряването на резултатността да се осъществява във всички области на дейността едновременно.

7.3. Обмен на информация и връзки с външните страни
Организациите трябва да могат да докажат в открит диалог с обществеността и с други заинтересувани страни, включително с местните общности и потребителите, въздействията на техните дейности, продукти и услуги върху околната среда с оглед да се определи отношението на обществеността и на заинтересуваните страни.

7.4. Участие на персонала
Персоналът трябва да бъде включен в процеса на постигане непрекъснато подобряване на околната среда. За тази цел трябва да се използват подходящи форми на участие, като например създаване на картотека с идеи, на работни групи или комитети по околна среда за определени проекти. Организациите трябва да отчитат указанията, издавани от Министерството на околната среда и водите, за най-добра практика в тази дейност. Трябва да бъдат включени представители на персонала, където е необходимо тяхното присъствие.

Цикъл за непрекъснатото подобрение /по Деминг/

Предимства на Системата за управление на околната среда

· Сертифицираните Системи за управление на околната среда минимизират риска от екологични инциденти. Това създава условия за по-ниски застрахователни премии, осигуряване на по-високо доверие у инвеститорите, стабилно присъствие на европейския и световен пазар.
· Висшето ръководство на организацията отделя голямо внимание към процесите, дейностите, материалите и продуктите, които се използват. Осигурява сигурност, че организацията знае и спазва законовите изисквания, относно околната среда. Ангажира всички нива в организацията чрез поставяне на цели и очаквани резултати и делегиране на отговорности.
· Чрез сертификацията по ISO 14001:1996 се доказва и демонстрира отговорността на фирмата и организацията за запазване на околната среда. Наблюдението и измерването на основните характеристики помага на висшето ръководство да работи по-ефективно. Ефективният контрол и действията обуславят развитието на фирмата и организацията. Провежданият преглед от ръководството осигурява нужната информация на висшето ръководство относно дейността на фирмата и организацията.
· Намаляването на отпадъците и подобрения контрол върху суровините и енергията води до по-малки режийни разходи и съответно увеличава печалбата. Подобрява се оперативната дейност чрез анализ на оперативните процеси.
· Сертифицирането по ISO 14001:1996 се препоръчва от регулаторните органи като средство за предотвратяване на замърсяването на околната среда. Чрез повишаване на личното съзнание и изискването за комуникация с властите, в случай на възникнал проблем, се намалява рискът от подвеждане под отговорност.

Какво трябва да направи всяка организация, която е решила да се сертифицира по ISO 14001:2004?

· Трябва да внедри система за управление на качеството, която да е в съответствие с изискванията на ISO 14001:2004 и националното законодателство. Организацията може да използва собствени ресурси в зависимост от своята подготвеност или да привлече независим консултант, съдействие може да се получи чрез обучение на персонала от външен лектор.
· След като системата бъде внедрена, за да може да започне сертификационният процес, системата трябва да бъде развивана и проверявана, да притежава достатъчен обем доказателства, които ще бъдат използвани при сертификацията. Необходимо е да са били проведени вътрешни одити и прегледи от ръководството.

Реализация на система за управление на околната среда

Етапи на реализация на СУОС до придобиване на сертификат по
стандарт ISO 140001:2004

І етап – Одит на състоянието
· провеждане на първоначално обучение;
· първоначален одит за установяване на съответствие на действащата система с изискванията на конкретния стандарт;
· анализ на състоянието и определяне на структура на СУОС;
· разработване на графици за изпълнение на разработката, изготвяне на всички необходими документи по изграждането на СУОС – заповеди, програми и др.;

2 етап - Разработване на документите от СУОС:
· разработване на документите от СУОС - процедури, оперативни документи, наръчник и др.;
· поетапно приемане на документите от съвместни работни екипи;

3 етап - Внедряване:
· провеждане на обучение по внедряване;
· извършване на одити по елементите от стандарта при внедряването на системата;
· извършване на изменения в документите при установена необходимост по време на одитите;

4 етап - Функциониране:
· провеждане на обучение на вътрешни одитори;
· извършване на вътрешни одити;

5 етап - Сертифициране и придобиване на сертификат (извършва се от сертификационна организация*):
· участие в избора на сертификационна организация и по време на извършване на сертификационния одит;
· отстраняване на евентуални забележки от одита.

Сертифицирането се извършва от сертификационна организация, която винаги е трета независима страна. Консултантската и сертификационната дейност не могат да бъдат извършвани от една и съща организация или от свързани организации.
Одит на системата за управление на околната среда

Одит на системата за управление на околната среда е систематичен и документиран процес на проверка за обективно получаване и оценяване на доказателства, за да се определи дали системата за управление на околната среда на дадена организация съответства на определените от организацията критерии за одит и за уведомяване на ръководството на организацията за резултатите от този процес.

Изисквания към вътрешния одит по околна среда

1. Общи изисквания
Вътрешният одит доказва, че извършваните от една организация дейности се провеждат в съответствие с установените процедури. Одитът може също така да идентифицира проблемите на тези установени процедури или възможностите за подобряването им. Обхватът на одитите, провеждани в една организация, може да варира от одит на елементарна операция до одит на комплексни дейности.
Всички дейности в дадена организация трябва да бъдат обект на одит през определен период. Периодът, за който се извършват одитите на всички дейности, се определя като цикъл на одитиране. За малки организации с проста структура е възможно всички дейности да се одитират по едно и също време. За тези организации цикълът на одитиране е интервалът между тези одити.
За да се осигури безпристрастност, вътрешният одит трябва да бъде проведен от лица, които са достатъчно независими от дейността, която одитират. Одитите могат да бъдат провеждани от лица, работещи в организацията, или от външни лица (работещи в други организации, работещи в други подразделения на същата организация или консултанти).

2. Цели
Програмата за одит по околна среда на организацията трябва да определи в писмен вид целите на всеки одит или на цикъла на одитиране, включително периодичността на одит за всяка дейност.
Целите трябва да включват по-специално оценяване по подходящ начин на системата за управление, определяне спазването на политиката и програмата на организацията, което включва и съответствието с нормативните изисквания по околната среда.

3. Обхват
Трябва да бъде определен общият обхват на отделните одити или, където е подходящо, на всеки етап от цикъла на одитиране, като трябва ясно и точно да се определят:
· местата, където е разположен обектът на одита;
· дейностите, които ще бъдат одитирани;
· критериите, свързани с околната среда, които трябва да се вземат предвид;
· периодът, за който се прави одитът.

4. Организация и ресурси
За да се постигнат поставените цели, одитите по околна среда трябва да се извършват от лица или групи от лица с подходящи знания в областта и в сектора, който се одитира, включително знания и опит за съответните проблеми, свързани с околната среда, управлението, техническите и нормативните проблеми, както и специфични умения за одитиране. Ресурсите и времето, определени за одита, трябва да бъдат съобразени с обхвата и целите на одита.
Ръководството на организацията трябва да подкрепя одитирането. За да могат да направят обективна и независима преценка, одиторите трябва да бъдат достатъчно независими от дейностите, които те одитират.

5. Планиране и подготовка за одит
Всеки одит трябва да бъде планиран и подготвен с цел:
· осигуряване на съответните ресурси;
· гарантиране, че всички лица, ангажирани в процеса на одитиране (включително одитори, управители и персонал), разбират своята роля и отговорности.
Подготовката трябва да включва подробно запознаване с дейностите на организацията, със системата за управление по околната среда и преглед на данните и заключенията от предишни одити.

6. Дейности по време на одита
За да се определи дали одитираната дейност отговаря на съответните стандарти и закони или на поставените общи и конкретни цели, дали съществуващата система за управление на отговорностите, свързани с околната среда, е ефективна и подходяща, дейностите на одита трябва да включват разговори с персонала, проверка на условията на работа и техническите средства, преглед на записите, писмените процедури и други, имащи връзка с това, документи с цел да се оцени резултатността спрямо околната среда на одитираната дейност. С други думи, проверката на място за съответствие с тези критерии трябва да се използва, за да се определи ефективността на цялата система за управление.
В процеса на одит трябва да бъдат включени по-специално следните стъпки:
· запознаване със системите за управление;
· оценяване на силните и слабите страни на системите за управление;
· събиране на съответните доказателства;
· оценка на данните от одита;
· подготовка на заключенията от одита;
· докладване на данните от одита и на заключенията от одита.

7. Докладване на данните и заключенията от одита.
За да бъде осигурено пълно и официално представяне на констатациите и заключенията от одита, в края на всеки одит и цикъл на одитиране одиторите трябва да подготвят писмен доклад с подходяща форма и съдържание.
Констатациите и заключенията от одита трябва да бъдат съобщени официално на висшето ръководство на организацията.
Основните цели на писмения доклад от одита са:
· да документира обхвата на одита;
· да даде на ръководството информация за състоянието на съответствие политиката на организацията по околна среда и за напредъка й по отношение на околната среда;
· да даде на ръководството информация за ефективността и надеждността на мерките на организацията за мониторинг на въздействията върху околната среда;
· да докаже необходимостта от коригиращо действие, където е необходимо.
8. Следствия от одита
Процесът на одитиране трябва да завърши с подготовка и изпълнение на план за подходящи коригиращи действия.
Трябва да съществува и да действа подходящ механизъм, чрез който да се проследяват последствията от резултатите от одита.

9. Честота на одитиране
Одитът трябва да бъде извършен на интервали не по-дълги от 3 години. Честотата, с която дадена дейност е одитирана, зависи от:
· естеството, степента и сложността й;
· значимостта на свързаните с дейността въздействия върху околната среда;
· важността и неотложността на проблемите, открити от предишни одити;
· историята на проблемите, касаещи околната среда.
По-сложни дейности с по-значими въздействия върху околната среда трябва да се одитират по-често. Организацията сама определя своята програма за одит и честотата на одитиране.

Биологично пречистване на отпадни води

2011-04-11T09:59:00.001+03:00

Част II. П риложна област, конструктивни особености, принцип на раб ота и т ехнологични схеми на биодискове
Наред с различни механични замърсители отпадните води от населените места съдържат и голямо количество биологични замърсители. За отстраняването им се използват различни съоръжения, разработени специално за биологично пречистване на отпадни води. Сред често прилаганите за малки и средни пречиствателни станции съоръжения са биодисковете, познати още сред специалистите като въртящи се биоконтактори.
Биодисковете са съоръжения, в които се извършва аеробно биологично пречистване, като за отстраняване на биологичните замърсители се използва активна утайка (единични щамове или комплекс от такива, които при подходящи условия на развитие в присъствието на кислород се размножават, консумирайки органичните замърсители). Биодисковете са подходящи за отпадъчни води със замърсеност по БПК5 до 350 mg/dm3 и суспендирани вещества до 500 mg/dm3 при средна зимна температура, по-висока от 7 оС. Могат да се използват както за непълно, така и за пълно биологично пречистване, със или без стабилизиране на получените утайки.

В конструктивен аспект биодисковете представляват правоъгълни по форма резервоари с овални дъна, които могат да бъдат с една или с няколко секции. Основният им конструктивен елемент, естествено, са бавно въртящите се дискове, които обикновено са пластмасови или метални. Дисковете са поставени така, че да бъдат само частично потопени във водата. Диаметърът им обикновено варира от 1.2 до 3.6 m, а дебелината на стените им се определя от използвания за изработването им материал. Например, когато дисковете са от PVC, дебелината им обикновено е от 0,8 до 2 mm, а когато материалът е полистирол, дебелината на стената им е от 10 до 20 mm.
Дисковете се монтират върху вал, който се задвижва с електродвигател. Броят на дисковете, които се монтират върху един вал, варира в широки граници и се определя преди всичко в зависимост от дължината на вала. Обикновено, върху един вал се монтират от 30 до 180 диска, като на 1 m от вала се поставят средно по 30 диска. За оптимално светло разстояние между дисковете се приема разстоянието от 10 до 25 mm, а максималната дължина на вала в повечето случаи не надвишава 6 - 7 m.

За да се постигне добър пречиствателен ефект, специалистите препоръчват между дъното на резервоара и самите дискове да се остави разстояние от 2 до 5 cm, а дисковете да са потопени на 45 % от диаметъра им, така че оста на вала да се намира малко над водното ниво.

Органично и хидравлично натоварване на биодисковете

Както вече бе споменато, в биодисковете се извършва аеробно биологично пречистване с помощта на активна утайка. В резервоара на биодиска се поставя посявка от микроорганизми, които извършват биодеградацията. При въртенето на дисковете те увличат част от водата със себе си, в резултат на което тя се насища с кислород от околния въздух. Върху самите дискове се образува биологична ципа, която е способна да окислява замърсителите. Благодарение на въртенето на дисковете, се осигурява и периодичен контакт на биомасата върху тях с водата и околния въздух. По този начин се създават аеробни условия за жизнената дейност на микроорганизмите от биологичната ципа. Пречистваната вода престоява в резервоара на биодисковете за период от време от няколко часа до едно денонощие.
Честотата на въртене на биоконтакторите е от 1,1 до 4,8 min-1, а периферната скорост на дисковете е от 0,20 до 0,30 m/s. При пълно биологично пречистване органичното натоварване е в границите от 10 до 80 g БПК5/(m2.d). Хидравличното натоварване, обаче, варира в широки граници, тъй като върху него оказват влияние конструктивните особености на биоконтакторите, началната замърсеност на отпадъчните води и необходимата степен на пречистване. Обикновено е в границите от 40 до 100 dm3/(m2.d). Органичното натоварване при пълно биологично пречистване с нитрификация е от 3 до 5 g БПК5/m2.d, а хидравличното съответно е от 10 до 30 m3/(m2.d). Точните данни за допълнителни натоварвания се предоставят от производителите на въртящи се биоконтактори.
При въртящите се биоконтактори разходът на електроенергия възлиза на 0,3 kWh за един kg за един kg БПК5. В сравнение с биобасейните, например, биодисковете изразходват 5 - 6 пъти по-малко електроенергия за постигане на еднакъв пречиствателен ефект. Препоръчително е при използването на въртящи се биоконтактори още на проектния етап да се предвиди монтирането им в специални сгради. Предназначението им основно е с цел защитата им от пряко атмосферно влияние, както и осигуряването на оптимални условия за поддръжка. Сградите, в които се монтират биодисковете, се изграждат с леки пластмасови покривни конструкции. Разстоянието между стените на сградата и биоконтакторите се определя в зависимост от конструктивните им особености.
Когато средната зимна температура на отпадните води е под 12 оС, се предвижда корекционен коефициент за увеличаване на необходимата контактна повърхнина на въртящия се биоконтактор. Прирастът на биомаса зависи от големината на органичното натоварване и обикновено стойността му се приема от таблици в зависимост от стойността на самото органично натоварване.

Биодисковете като част от общата технологична схема

При изграждането на пречиствателни станции, в които проектно е заложено включването на въртящи се биоконтактори, се използват различни технологични пречиствателни схеми. При избора на конкретна технологична схема се вземат предвид преди всичко количеството и съставът на пречистваната вода и необходимата степен на пречистване на отпадната вода. Схемите се класифицират в зависимост от броя на секциите, броя на степените, както и според степента на пречистване. Например, според броя на степените те могат да бъдат едностепенни, двустепенни и многостепенни, изградени от един до шест биодискове, разположени един зад друг. Според броя на секциите схемите са едносекционни, двусекционни и трисекционни, работещи в паралел. Според степента на пречистване, технологичните схеми са за пълно или непълно пречистване.
Независимо вида си, всяка избрана технологична схема включва няколко основни съоръжения, сред които са решетки (сита), първични утаители, биоконтактори, вторични утаители и съоръжения за стабилизиране, обезводняване и изсушаване на утайките. Решетките, които се предвиждат, могат да бъдат с различна големина на отворите. В случаите, когато се използват решетки с големина на отворите 8 mm, се допуска да не се предвижда първичен утаител. Но ако се използват решетки с големина на отворите от 16 до 20 mm и съдържанието на суспендираните вещества надвишава 250 mg/dm3, е препоръчително в схемата да се включи и първичен утаител.
Вторичните утаители след въртящите се биоконтактори се оразмеряват за времепрестой на отпадните води в тях не по-малко от 2 часа и максимално хидравлично натоварване до 0,5 dm3/(m2.d) при влажност на задържаната утайка 96-97%. За да се повиши ефективността на пречистване, при необходимост е възможно да се предвиди и реализира и рециркулация на активната утайка.

Етапи на оразмеряване на биодисковете

За оразмеряване на въртящите се биоконтактори съществуват различни методи. Общото между всички тях е, че използват хидравличното и органичното натоварване на единица площ от дисковете за единица време. Разликата между различните методи се състои в използването на различните методологии за тяхното определяне. Обикновено в процеса на оразмеряване се използва следната последователност.
Първоначално се определя натоварването на биоконтакторите с органично вещество, като се вземат предвид оразмерителното водно количество и неговата начална замърсеност по БПК5. След като се определи натоварването на биоконтакторите с органично вещество, се пресмятат окислените органични вещества от биоконтакторите, като освен оразмерителното водно количество и неговата начална замърсеност по БПК5 се отчита и БПК5 на пречистената вода.
Следващият етап включва определяне на общата необходима площ на биодисковете. За пресмятането й отново се вземат предвид оразмерителното водно количество и неговата начална замърсеност по БПК5, както и БПК5 на пречистената вода, но също така се отчита и органичното натоварване. Видът на дисковете се избира на базата на каталожна информация от фирмата-производител, а броят им се определя в зависимост от общата необходима площ на дисковете и работната площ на диска от двете му страни.
След като се избере моделът на дисковете и се определи броят им, се пристъпва към пресмятане на броя на секциите и броя на степените. Последните етапи от оразмеряването са свързани с определяне на широчината и дължината на една секция и работната дълбочина на биованите.

Използват се и за пълно, и за непълно пречистване

Както всички технически съоръжения, и въртящите се биоконтактори имат своите предимства и недостатъци. Като основни техни предимства се посочват лесната им експлоатация, ниските енергийни и експлоатационни разходи, както и възможността да се постигне висока степен на пречистване. Практически е доказано, че могат успешно да се използват както за пълно, така и за непълно биологично пречистване на битови и промишлени отпадни води. Съществено предимство на биодисковете е гарантираното пълно периодично намокряне на повърхността на дисковете, независимо от текущото хидравлично натоварване.
Чрез промяна скоростта на въртене на дисковете е възможно да се регулира концентрацията на кислород в пречистваните отпадни води. Ако се избере конструктивна схема, при която има денивелация в размер на от 0,5 до 0,7 m, пакетът от дискове би могъл да се задвижи и от падащата водна струя. С цел увеличаване на специфичната повърхност на дисковете и обема на активната биомаса, те могат да се произвеждат профилирани. Също така, с цел доставяне на необходимото количество кислород, както и за задвижване на дисковете с въздух, се изгражда въздушна инсталация. Важно предимство на биодисковете е и фактът, че те не са източник на допълнителен производствен шум. Произвеждат се на модулен принцип в заводски условия. Препоръчва се да се изграждат на двустепенна или тристепенна технологична схема.
Недостатъците на въртящите се биоконтактори са свързани с по-високата първоначална инвестиция за изграждането им .
Освен това при използването им е необходимо да се осигури добро механично пречистване, тъй като първичната утайка и отмитата биологична ципа могат да се утаят на дъното на биобасейните, в които са потопени дисковете, и да създадат затруднения. По тази причина се препоръчва да се предвидят изпразнителни устройства, чрез които да се отстраняват този вид утайки.

Модификации на биодисковете

В практиката се използват и различни модифицирани конструкции на потопени биофилтри. Особено широко приложение намират т. нар. потопени въртящи се барабанни биофилтри. Този вид реактори са изградени от въртящи се барабани, които са обвити с метална или пластмасова мрежа, която е монтирана върху метална конструкция. Корпусът на барабана е запълнен с насипни пластмасови елементи, различни фигурни блокови пластмасови тела, гофрирани или плоскостни материали. Върху повърхността на тези елементи се образува биологична ципа. Обикновено барабаните са с дължина от 2 до 3 метра, а диаметърът им е от 2 до 2,5 метра. Потопени са в резервоари, изработени от стомана или стоманобетон, в които постъпва отпадната вода за пречистване. Честотата на въртене на барабана е от 1 до 2 оборота в минута. За осигуряване на стабилност на конструкцията, от вътрешната страна на барабана се предвиждат метални ребра и напречни прегради, които разделят тялото на барабана на от 6 до 8 сектора. Този тип биофилтри могат да бъдат едностепенни и многостепенни.
Друга конструкция, намерила приложение в практиката, са статичните биофилтри. Те се изграждат от един или няколко басейни, в които са монтирани пакети от филтърен материал, през които протича водата.

СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТАЛУРГИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ – С ГРИЖА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

2011-04-11T09:39:00.004+03:00

Проекта е представен на VIII-то НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ И ЕКОЛОГИЯ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В съвременната епоха човек въздейства върху природата с огромна сила, която по своите мащаби и размери е съидмерима с природните процеси. Взаимодействието между човека и природата е насочено към задоволяване на неговиге потребности, от една страна, и към изечаване на обективните природни дадености, от друга страна. Това взаимодействие доведе през последните години до нарушаване на съществуващото равновесие на химичните, физичните и биологичните процеси и явления в природата. Човек, като част от природата и неин преобразувател не остана незасегнат от тези промени. Стигна се до абсурдното положение, при което той сега е призован да се охранява от самия себе си. В този парадокс се изразява настъпилата през последните години екологична криза, която надхвърля границите на отделно взета страна и район и придобива планетарен характер.

Независимо от голямото разнообразие в качествено и количествено отношение антропогенните замърсители, отделени в околната среда, по своето въздействие се обединяват в едно цяло- оказват дебеленсиращо влияние на всички процеси и явления в природата. Общото количество на химичните замърсители, отделени в околната среда доведе до проникването на някои от тях във всички части на нашата планета / въздух, почви, вода, биомаса/ независимо от мястото на първоначалното натрупване.

В резултат на отрицателното въздействие на промишлената дейност върху околната среда са засегнати всички нейни компоненти- въздух, вода, почва.

Един от най- сериозните проблеми е замърсяването на въздуха . Емисиите на SO2 и

NO в България са от 2 до 10 пъти повече от средните норми в света.С праховите емисии металургията изхвърля годишно 2,5 – 3 хил.тона олобо, 600-700 тона цинк, 500-600 тона мед, 70 – 100 тона арсен и други тежки метали.

Натрупването на течни, твърди и газообразни отпадъци в Перник го превърна в така наречената «червена точка «.

Населението е особенно чувствително към замърсяването на въздуха. Регистрирари СА остри и хронични дихателни заболявания на деца и възрастни, забавен растеж на децата. Промишлеността на гр. Перник сериозно замърсява природната среда на площ от 158 км2.

Всеки един човек може да каже , че през последните няколко години проблемите в насока -„екология’’ са се задълбочили. Нашето училище има голям опит в обучаването на деца и младежи по екология и опазването на околната среда.Училището е работило по много екологични проекти:”Перник-чист и красив”, ”Перник в хармония с околната среда”, ”Да се обучаваме в чиста и хармонична околна среда”, ”Да опазим богатството “Острица”, ”Цветната магия на Острица”, “Крепост Кракра в хармония с околната среда”, “Електронно помагало за обучение по екология/озонът и неговата промяна/”, “Красота в разнообразието”, „Бъдещето ни е в нашите ръце”,„Рециклирането на хартия -втори шанс за гората”и други.

Настоящият проект е направен в резултат на желание ни да насочим вниманието на обществеността на града и на всички към въведените нови технологии в металургичните предприятия в града и резултатите от непрекъснатия мониторинг на въздуха.

ЦЕЛ НА ПРОЕКТА

Основна цел на проекта:

Да се създадат нови възможности за повишаване активността на учениците и включването им в процеса на контрол и опазване на въздуха чрез:

 Мониторинг на въздух;

 Интегрирането им в процеса на опазване на околната среда ;

 Обогатяване на чуждоезиковото обучение.

Съпътстващи цели на проекта:

 Формиране на отношения към природата - възприемчивост, любознателност; овладяване на методи за изследване и изучаване на природната среда.

 Придобиване на нови екологични знания и развитие на познавателни, комуникативни и практически умения в ранна училищна възраст;

 Повишаване на екологичната култура на децата, учениците и родителите;

 Обогатяване на чуждоезиковото обучение и използване на нови изразни средства;

 Повишаване на обществената информираност по проблемите на замърсяването на въздуха и екологичната политика наметалургията в региона..

 Пренос на знания и умения в нова ситуация.

ДЕЙНОСТИ

Проектът е с продължителност 12 месеца и включва следните етапи:

Основните дейностите по проекта са:

Дейност 1: Проучване на проблема

Дейност 2: Мониторинг на въздух на територията на „Стомана индъстри” АД-Перник;

Дейност 3: Анализ на получените резултати от мониторинга;

Дейност 4: Изготвяне на обучителен екологичен пакет.

Дейност 5: Апробация на обучителния екологичен пакет;

Хармонията и екологичното равновесие в нашия град зависи от рационализирането на човешката дейност и правилното използване на всички ресурси – и природни, и отпадни.

Природата и обществото всеки ден са изправени пред предизвикателствата на съвремието. Наше хуманно задължение е да им отговорим подобаващо, защото утре започва от днес!

График за изпълнение на дейностите по проекта

2. НОВИТЕ МЕТАЛУРГИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ В «СТОМАНА ИНДЪСТРИ» АД - ПЕРНИК

Металургията е основен отрасъл в икономиката на съвременна България, който задоволява потребностите на другите отрасли от машини, съоръжения, технологични линии, а населението – с предмети за потребление. Голямо е значението на металургията за развитието на транспорта, селското стопанство, строителството, търговията.

Управлението на околната среда е отговорност към цялото общество .

В днешната глобална икономика и непрекъснато увеличаващите се изисквания по опазването на околната среда, високата цена на мерките за облекчаване на щетите върху нея и все по-голямата строгост на законовите изисквания, организациите все по-често са подложени на натиск да доказват подходящо управление на икономическите, социалните и свързаните с околната среда проблеми. Стомана Индъстри” АД получи сертификат за съответствие, че в Дружеството е внедрена и се прилага система за управление по околна среда, съгласно изискванията на ISO 14001:2004.

Да провежда своя бизнес с грижа за опазване на околната среда, осъзнавайки личната отговорност на всеки от нас е специална мисия пред дружеството, което ще допринесе за постигане на устойчиви икономически резултати, засягащи добрия корпоративен имидж, цялостното възприемане от страна на клиентите, както и нарастване доверието от страна на акционерите на дружеството.

Внедряването на системи за управление по околна среда (СУОС) представлява един добър бизнес подход за решаване на проблема с опазване на околната среда.

При прилагането на международния стандарт ISO 14001 се има предвид устойчивото развитие и минимизиране на вредното въздействие върху околната среда, в резултат на извършваните от дружеството технологични процеси, дейности и услуги. Системата за управление по околна среда се превръща в неделима част от общата система за управление на фирмата. Конструирането на СУОС е един непрекъснат и интерактивен процес. В модела на системата се акцентира върху непрекъснатото подобряване на екологичната ефективност и спазване на приложимото законодателство.

Производството на стомана в електродъгови пещи е един от най- съвременните методи за производство на стомана. Свръхмощните електродъгови пещи на „Стомана Индъстри” АД – Перник са комплектовани с най – съвременните инсталации за пречистване на отпадните газове.

В „Стомана Индъстри”АД работят две инсталации :

Първата инсталация е за добив на стомана / ЕСДЦ /

Втората инсталация е за преработка на стомана – обхваща всички преработващи цехове / ЛПЦ, СПЦ, ТЦ, НПЦ /.

Има инсталация, която се използва за нарязване на стоманените заготовки, но тя работи на природен газ и не се отделя прах , а само СО2 и N окиси.

След получаването на комплексното разрешително тези газове се контролират.Измерванията на нивата на тези газове се извършват от акредитирана лаборатория.

Инсталацията за добив на стомана работи в ЕСДЦ.

В ЕСДЦ работи първа електропещ . Към нея има монтиран ръкавен филтър.От 1998 I ЕДП работи заедно с КП1 . Те са обвързани с високоефективен ръкавен филтър. Прахогазовите потоци се обединяват именно в този филтър. Трите газови потоци се обединяват и отправят за почистване. Ръкавният филтър е напълно автоматизиран. Той е от смукателен тип- APS 260/140/6/12.

Дебитът на газовете е 615000 n m3/h.Прахосъдържанието преди ръкавния филтър достига до 3g/nm3, а на изхода е под 10 mg/nm3. предвижда се след реконструкцията дебитът на газовете да бъде до 900 000 n m3/h . Температурата на газовете във филтъра е 120 оС.

Ръкавният филтър е оборудван със система за автоматичен контрол на емисиите и има система за непрекъснати измервания. Данните се предават на РИОСВ.

Чрез ръкавният филтър се достигат параметрите на газа. Пещта е така конструирана,че ако спре да работи филтъра и тя спира да работи, т.е. филтъра не може да се изключва и пещта да работи без него.

В момента се реконструира III пещ и след като се пусне в експлоатация ще се намали потока на неконтролируемите газови потоци вътре в цеха.

След ръкавният филтър праха се събира в бункер, където се пелетизира и се изпраща във временни скадови помещения. Пречистените газове се изпускат от комина, който е с височина 55 метра.В комина има монтирана автоматична пробоотборна точка за анализ на газовете. Тези анализи се правят автоматично на всеки час.

От ръкавният филтър годишно се отделя 13- 16 хил.тона филтърен прах.

Вече има капсуловани електропещи, които се отварят само при зареждане и при тях се улавят всички неорганизирани газове.

За да се намали филтърният прах още при приемането на скрапа са поставени максимално високи изисквания за чистота. Поставени са по 6-7 условия за примесите и скрапа се подлага на няколко сепарации. По този начин се намалява количеството на примесите и оттам количеството на филтърния прах.

При голямогабаритните парчета скрап е необходимо тяхното нарязване и затова се подлагат на газокислородна обработка.При нея има прахоуловителна инсталация / ръкавен филтър/ за отделяне на вредните газове/.

Филтърният прах представлява интерес за различни предприятия от цветната металургия и затова се предава за извличане например на цинк- около 30 % .

Като потвърждение на нашето проучване е и създадената ябълкова градина на територията на „Стомана Индъстри”АД до фирма „Самарт 58”. Имахме възможност да направим изследвания на ябълков сок от ябълки от градината и се убедеихме ,че няма дифузно замърсяване на почвата от пещните газове и ябълките са годни за ядене.

ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

1.СЪСТАВ НА ВЪЗДУХА.

Въздухът, който образува земната атмосфера, представлява смес от различни газове. Поради това, че тези газове не влизат в химични реакции помежду си, сместа се нарича механична. Съставът на въздуха близо до земната повърхност е установен с голяма точност. Освен основните газове - азот, кислород и аргон, в механичната смес участват и други газообразни примеси с много по-малка концентрация. Съставът на въздуха не е еднакъв на различни височини. Най – общо можем да приемем, въздухът съдържа :

Азот (N2) 78,084 % от обема

Кислород (O2) 20,946 % от обема

Аргон (Ar) 0,934 % от обема

Въздухът съдържа водни пари и твърди частици / прах /.

Чисто схематично може да се приеме, че до около 200 km въздухът, обгръщаш Земята, представлява тънка и еднородна по своите физически характеристики обвивка. С издигането над повърхността намалява плътността, като неравномерното разпределение на плътността води до неравномерно разпределяне на масата на атмосферата. Около половината от масата се намира в слоя с височина до 5 km над Земята, а на височина до 30 km се съдържа около 99%. Над 35 km атмосферната маса е не повече от 1%. Въпреки това, и там протичат редица процеси и явления, които са резултат от прякото въздействие на слънчевото излъчване. Този 1% всъщност представлява междинна брънка, реагираща на слънчевите излъчвания, и ги предава на по-долните слоеве от атмосферата.

От газовите примеси с по-малка концентрация, участващи в състава на атмосферата, най-голямо значение имат водните пари, въглеродният диоксид, озонът, серният диоксид и атмосферните аерозоли.

Водни пари: Около 13 000 km3 вода в трите си агрегатни състояния се разпростират в атмосферата. Най-често срещано е газообразното и състояние - около 95% под формата на формата на водна пара. Тя постъпва в атмосферата при изпарението на океаните, моретата, както и от реките, езерата и другите водни басейни, разположени на сушата. Основното количество водни пари се намира в слоевете близо до земната повърхност (височина 2-3 km).Наличието на водни пари в атмосферата е изключително важно по няколко причини - образуват облаците и валежите, участват в атмосферните топлообменни процеси и поглъщат лъчиста енергия (дълговълнова радиация 5,5-7 mm и над 18 mm).

Въглероден диоксид (СО2): Има концентрация по-малка от водните пари - около 0,032%. Поглъща интензивно дълговълновата (топлинна) радиация и допринася за парниковия ефект. Получава се от два източника - естествен (дишане, гниене, фотосинтеза), и изкуствен (антропогенна дейност).

Озон (О3): Образува се в ниските слоеве при гръмотевична дейност. Има най-голяма концентрация в слоя между 20 и 50 km, наречен озоносфера. Максималната му концентрация е на височина около 25 km. Озонната обвивка играе ролята на радиационен щит, защото поглъща биологично активната UV радиация от Слънцето (0,2-0,29 mm). Озонът е химически неустойчив газ и количеството му намалява застрашително. Това се дължи на редица човешки дейности - термоядрени взривове в атмосферата, използването на фреони.

Във въздуха има прах , който представлява ситно диспергирани частици с произволна форма, структура и плътност. Според едрината прахът се класифицира :

аерозоли до 0,1 μm

Най – фин прах до 0,5 μm

Фин прах до 10 μm

Груб прах от 10 до 1000 μm

Според прахосъдържанието запрашеността на въздуха се приема

Малка запрашеност до 0,05 g/m3

Средна запрашеност до 0,5 g/m3

Голяма запрашеност над 0,5 g/m3

По състав праха се дели на органичен и неорганичен.Неорганичният прах се състои от пясъчни частици, сажди, въглища, пепел, вар и др.

Органичният прах се състои от прашец от растенията, спори, влакънца, текстилен прах и други.

Запрашеността на въздуха идва от ерозия и разпадане на земната масса, от вулкани, пожари,бури, ветрове и други. Също така и от човешката дейносност . Концентрацията на праха във въздуха силно се изменяя под въздействието на дъжд, сняг, вятър, а също така и през годишните сезони. Обикновено прахосъдържанието пред зимата е по-високо, отколкото през лятото.

2. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

Въздух, примесен с вредни частици (прах, газ, радиоактивни вещества) се казва, че е замърсен.Днес промишлеността, изгарянето на горива, третирането на отпадъци, интензивното земеделие и много други човешки дейности водят до замърсяване на въздуха. Замърсеният въздух е заплаха за здравето, за растенията, животните и техните естествени местообитания, а може да доведе и до промени в климата.

До неотдавна се смяташе, че след изхвърляне в атмосферата, концентрацията на замърсителите бързо спада до незначителни стойности. Това, обаче, съвсем не е така.

В зависимост от атмосферните условия, първичните замърсители могат за известно време да запазят високи стойности на концентрациите си в района, в който са били изхвърлени. Повечето едри частици се отлагат в непосредствена близост до източника на замърсяване. Някои замърсители могат да окажат въздействие не само на местно, но и на регионално и глобално ниво. Изхвърлените на земната повърхност хлорофлуоровъглеводороди, например, предизвикват разрушаването на озоновия слой, осъществяващо се на височина 20-30 км в стратосферата.

Замърсеност на въздуха

Химическите вещества, намиращи се в атмосферата, се считат за замърсители, когато присъствието им е в необичайно високи концентрации и е в състояние да причини вреда на човешкото здраве и околната среда.Обичайни замърсители на въздуха са SO2, NO, CO, олово, прахови частици, летливи органични съединения.

За опасни се считат следните замърсители на въздуха: метали и металоиди (кадмий, живак, арсен), минерални фибри и прах (азбест и стъклени микрофибри), които биха могли да бъдат вдишани, неорганични газове (хлор, флуориди, цианиди, фосген), органични вещества (алдехиди, ароматни и полициклични хидровъглеводороди, диоксини) и др.

Летен смог

През лятото, когато слънцето е силно, изхвърлените от превозните средства газове, като NO и летливи органични съединения, влизат в реакция помежду си и предизвикват образуването на озон. И въпреки че Земята се нуждае от озона в горните си слоеве, образуването му в приземните слоеве е особено опасно. Ежегодно над 100 милиона европейци страдат от опасното въздействие на летния смог.

Зимен смог

Зимен смог се образува, когато редица замърсители на въздуха (SO2, NO и прах) биват задържани от студени маси въздух, оставащи продължително над населените места. Най-сериозното замърсяване се получава в големите градове, в които днес живеят двама от всеки трима европейци. Особено опасни случаи на зимен смог се наблюдават в някои страни от Централна Европа, например в гъсто населените части на Чехия, Полша и източните германски провинции, както и на други места. Основният източник на замърсяване са горивните процеси, съпровождащи индустриалната дейност, производството на енергия и отопляването на домовете.

Замърсяване на градския въздух

Навсякъде по света градовете се разрастват, а успоредно с това нараства и замърсеността на въздуха там.

Днес Европа е силно индустриализиран континент. Повече от 70 % от жителите му живеят в градовете. Транспортът, различните горивни процеси, индустриалната дейност са съпроводени с увеличаване на концентрацията на замърсителите на въздуха. Това замърсяване от своя страна предизвиква различни проблеми, като повишен риск за човешкото здраве, разрушаване на строителните материали, повреждане на историческите паметници, негативно въздействие върху растенията и животните.

Замърсяване на въздуха от транспорта

Във всички европейски градове могат да се наблюдават смог и трайно повишаване на концентрациите на такива опасни замърсители на въздуха, като: олово,бензол, прахови частици, бензопирен и др. Шосейният транспорт допринася за отделяне на повече от половината от емисиите на NO и над 35 % от емисиите на летливи органични съединения. Дизеловите мотори произвеждат голямо количество частици с много фини размери, които са изключително опасни за човешкото здраве. Твърде специфичен проблем съществува в северните страни във връзка с използването на зимни гуми с шипове. При триенето си в повърхността на пътната настилка те предизвикват отделянето на фин прах, който се разпространява във въздуха.

Замърсяване на въздуха от промишлеността

Височината на комините и преобладаващите ветрове са определящи за разпространението на замърсителите от промишлеността, но обикновено подложените на замърсяване райони отстоят на няколко километра от предприятията. Първични замърсители с по-продължителна устойчивост са различни киселинни газове (SO2, NO и амоняк) или аерозоли (прах, тежки метали, устойчиви органични замърсители).

"Горещи точки на замърсяване" е термин, който се употребява, за да опише места, където хората могат да бъдат подложени на кратковременни въздействия на замърсители с висока концентрация. Горещи точки могат да бъдат улици с интензивно автомобилно движение или силно индустриализирани райони.

Глобално замърсяване на въздуха

Наличието в атмосферата на замърсители с дълъг живот може да предизвика съществени изменения в нейния състав, в динамиката и характера на протичащите химически процеси. То може да доведе до изменение на климата или разрушаване на озоновия слой в стратосферата, който предпазва Земята от опасната ултравиолетова радиация на Слънцето.

Делът на Европа в отделянето на замърсители, предизвикващи изменение на климата и разрушаване на озоновия слой, е непропорционално висок в сравнение с площта и населението й.

3. МЕТОДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ГАЗОВЕ

Пречистването на газовите отпадъци от вредни химични замърсители се постига преди всичко чрез обикновените процеси на разделяне или каталитично превръщане. Пречистването на газовите отпадъци от вредни химични замърсители се усложнява от факта, че много отпадъци носят със себе си пепел, сажди, частици прах, нагрети до висока температура, съдържат няколко компонента, които се отделят чрез различни методи за пречистване. Понякога техните концентрации и ритъм на постъпване не са постоянни.

Методите за пречистване се избират съобразно със следните фактори: концентрация на вредното вещество в отпадъчните газове; обем; температура; наличие на примеси; норми за емисии; възможности за регенериране; технико-икономически показатели.

Методите за пречистване на отпадъците от газообразни и парообразни примеси могат да се разделят на 3 основни групи: абсорбция, адсорбция и каталитично пречистване.

Прилагат се два вида химични методи- некаталитични и каталитични.

При некаталитичните методи примесите на вредни газове се изхвърлят от газовата смес чрез кондензиране или чрез поглъщането им. По вида на процеса некаталитичните методи се делят на абсорбционни, хемосорбционни и адсорбционни. По характера на процеса се делят на циклични и нециклични.

При абсорбционните методи вредните вещества се поглъщат от друго вещество, наречено сорбент. На абсорбционен принцип са основани следните методи:

Варов метод- при него серният диоксид се отстранява с калциева основа и се получава калциев сулфат. Съществува и варовиков метод, при който процесите са подобни.

Амонячни методи- при тях се постига висока степен на улавяне на серния диоксид. Недостатъците им са сложност на улавяне, регенерация на поглъщащия разтвор и голям разход на амоняк.

Магнезитов метод- за прилагането му е необходима сложна технология. Въпреки това, сравнен с варовия този метод дава възможност за пречистване на големи обеми отпадъчни газове, за работа с горещи газове и за получаване на вторичен продукт (сярна киселина).

Чрез абсорбционните методи се отстраняват също азотни и въглеродни оксиди.

При хемосорбционните методи вредните газове, пари и разтворени вещества се поглъщат от течни или твърди сорбенти с протичане на химична реакция. Прилагат се за пречистване на газове от SO2, CO2, CO, HCL, H2S и NOx. Като сорбенти се използват разтвори на минерални и органични вещества, суспензии и органични течности.

При адсорбционните методи веществото, което се намира в газообразна среда или разтвор, се поглъща от повърхността на твърди порести вещества. Тези методи се прилагат за пречистване на газове от SO2, с активен въглен, активиран силикагел, калциев карбонат, доломит и активиран алуминий.

При каталитичните методи вредните газове не се извеждат от системата, а се разлагат на други вещества, които остават в газовата смес или впоследствие се отстраняват. Широко разпространен е каталитичният метод за разлагане на NOx. Най-често използван катализатор е паладий, нанесен върху алуминиев оксид. Тези методи се прилагат за превръщане на токсични компоненти в нетоксични върху повърхността на катализаторите. На каталитично пречистване се подлагат отпадъчни газове, които не съдържат прах и вредни за катализаторите вещества.

4. МЕТОДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ЗАМЪРСЕН ВЪЗДУХ ОТ КОНКРЕТЕН ЗАМЪРСИТЕЛ (ПРАХ)

За пречистване на атмосферния въздух от прах се използват апарати, наречени прахоуловители. По начина на прахоулавяне това са апарати със сухо, с мокро пречистване и под действието на електрическо поле.

Прахоуловители със сухо пречистване

Гравитационните прахоуловители- в тях скоростта на входящия поток се намалява и частиците прах се утаяват вследствие на по-голямото си тегло.

Инерционните прапоуловители- входящият поток принудително сменя посоката си на движение, частиците на праха се удрят в отражателната повърхност, при което намаляват скоростта си и падат в камерата.

Центробежните прахоуловители (циклони)- частиците се движат кръгово и едновременно се преместват радиално под действието на центробежната сила, в резултат на което се утаяват. Ефективността на работата им зависи от диаметъра на тръбата и скоростта на входящия поток прах.Използват се и високоефективните мултициклонни прахоуловители, които се състоят от работещи в паралел циклони

Прахоуловители с филтри (ръкавен филтър)- при прахоуловителите с филтри частиците на праха се задържат върху филтър. В зависимост от материала на филтъра тези прахоуловители са с порест слой, с влакнести филтри и с тъканни филтри.Филтрите се почистват периодично от полепналите по тях частици прах. Филтруващите тъкани трябва да имат висока термична и химична устойчивост, ниска цена, пропускливост и др. Тъканта се избира в зависимост от вида на праховите частици, тяхната скорост и влажност.

Прахоуловители с мокро пречистване

При тях прахът се събира под формата на утайка. Тези апарати са подходящи за пречистване на газове съдържащи леснозапалими или отровни газове.

Прахоуловител с течна пелена- в него шахматно са наредени чугунени тръби, по които се стича водна пелена. Замърсения газ преминава хоризонтално през нея. Частиците прах се стичат заедно с водната пелена.

Прахоуловител с пулверизация- при тях водата се впръсква и финните капчици се слепват с частиците прах.

Кондензационни прахоуловители- работят на принципа на кондензацията. Постъпващият замърсен въздух с висока влажност се подлага на рязко понижаване на налягането. Част от водните пари кондензират около твърдите частици прах, които играят ролята на кондензационни ядра. Овлажнените частици се отделят лесно от въздушния поток.

Прахоуловителите с мокро пречистване не могат да се използват при циментов, гипсов или друг вид прах, реагиращ с водата. Материалите за изработването им трябва да бъдат устойчиви на корозия.

Електрофилтри

В тези апарати прахът се отстранява под действието на електрично поле. Замърсеният въздух преминава между два електрода. Единият електрод, наречен корониращ, зарежда праховите частици с отрицателен електричен товар. Отрицателно заредените частици се утаяват върху другият електрод, който е положителен и е наречен утаителен.

5. МЕСТА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ВЪЗДУХ

Вземането на пробите трябва да се извършва при такива условия, че в най-голяма степен да отразява природата на изследвания въздух. Необходимо е да се вземат проби с голям обем за регламентиран период от време. Трябва да се отчитат скоростта и посоката на вятъра в периода на вземане на пробата. Обемът на пробата трябва да подсигурява достатъчно количество от веществото, което ще се определя по избрания метод.

За да се контролира замърсяването на въздуха се изграждат пунктове за вземане на проби. Вземането на проби от въздуха може да се извършва в постоянни (стационарни) или подвижни пунктове.

Местата за постоянно вземане на проби от въздуха се подбират така, че да се характеризира състоянието на въздушната среда в градовете както в центъра, така и в периферията. Пробите трябва да характеризират не местното, а общото дифузно замърсяване на въздуха в жилищните райони. Необходимо е да се изберат до 8 точки за постоянно наблюдение:

Пункт 1 – трябва да се разположи в жилищен район в централната част на града; Пункт 2,3 – в жилищни райони в периферията на града, в двете противоположни посоки;

Пункт 4 – на територията близо до магистрала с интензивно движение;

Пункт 5 – на територията, в която атмосферния въздух е най-малко замърсен с промишлени отпадъци;

Пункт 6 – на територия граничеща с ЖП гара;

Пункт 7 – на територия със зелени насаждения;

Пункт 8 – контролен.Разполага се на територията на града с най-чист въздух.

Когато не могат да се създадат всички пунктове едновременно, най-напред се обзавеждат пунктове 1 и 8.

Пробите се вземат в зоната на дишане на човека.

Апаратура и методи за пробовземане

Вземането на проба за определяне на замърсяващите вещества в атмосферния въздух се осъществява принципно по два метода:

– аспирационен метод;

– метод с използване на съдове с определен обем.

При аспирационния метод определено количество въздух се пропуска през съответни поглъщащи среди, който задържат търсеното вещество. Този метод се основава на извличането на атмосферните замърсители от анализирания въздух по пътя на засмукване на въздуха с определена скорост през поглъщата среда (течна или твърда), в която веществото се задържа и концентрира в количество необходимо за неговото определяне.

Аспирационен метод за улавяне на газо- и парообразни замърсители на въздуха е тяхното качествено улавяне в поглъщащи разтвори или твърди сорбенти (силикагел, активен въглен и др. :

• Улавяне на анализираното вещество в поглъщащ разтвор – при просмукване на изследваната проба въздух през поглъщащия разтвор, намиращ се в съответен поглъщащ прибор, анализираното вещество се разтваря или химически реагира с него. Апаратурата, която най-често се използва в лабораториите при този метод е стъклен поглъщател.

• Улавяне на атмосферни замърсители с твърда поглъщаема среда – използват се твърди зърнести сорбенти с голяма поглъщаща повърхност, като силикагел, активен въглен. След адсорбцията анализираното вещество се екстрахира със съответен разтворител или десорбира термично.

• Съществува и друг аспирационен метод за задържане от въздуха на високо дисперсни аерозоли- дим, мъгла, прах за аерозолите на тежките метали и др. Осъществява се във филтруващи патрони, в които вредните вещества се задържат върху филтруваща тъкан. Най-голяма задържаща способност имат филтрите от перхлорвинилова тъкан.

Апаратурата за вземане на проби по аспирационния метод може да се групира в три групи:

І гр. – аспирационни прибори за засмукване на въздух.

В зависимост от количеството на засмукания въздух биват: за малки количества; за средни количества; за големи количества. При първата група аспирационни прибори най-често се използват стъклените аспиратори, металите, сепараторите тип “Кагора” и електроаспираторите.

ІІгр. – прибори за измерване на обема на въздуха.

Тя се състои от две подгрупи:

-Аапаратура, която измерва общото количество въздух, като скоростта на вземане на пробата се определя косвено. Към тази подгрупа спадат градуираните стъклени и метални аспиратори.

–Апаратура, която отчита скоростта на преминаване на въздуха за единица време (1 min). Към тази група спадат: реометрите – единични и двойни и ротаметрите – обикновени и комбинирани.

ІІІгр. – прибори, в които се поставят поглъщащи среди.

Концентрация на вредните вещества в атмосферния въздух

Под качество на атмосферния въздух се разбира съответствието между неговите реални характеристики и тези, които осигуряват нормално съществуване на човека, без да увреждат неговото здраве. Следователно качеството на атмосферния въздух е толкова по-добро, колкото по-плътно се приближават характеристиките му до тези, които осигуряват нормален живот.

За охарактеризиране на замърсяването на въздуха са въведени следните основни понятия:

Емисия- изхвърлянето на газообразни, течни, твърди вещества в околната среда.

Имисия- натрупването на чужди вещества в приземния атмосферен въздух на височина до 2м в резултат на емисията на вредни вещества.

Емисиите и имисиите и се ограничават с норми. Нормите са качествено-количествени показатели, чието спазване гарантира поддържането на необходимото за човешкото здраве качество на въздуха. Използват се следните норми:

Пределно-допустима концентрация (ПДК)- това е норма за максималното количество от дадено замърсяващо вещество, което все още не оказва вредно влияние върху здравето на хората и не води до неблагоприятни последствия в поколението му.

Максимална еднократна концентрация ( ПДКм.е.)- това е измереното най-високо съдържание на вредни вещества в интервал от 30 минути.

Средноденонщна концентрация (ПДКср.д.)- получава се чрез определяне на концентрациите през фиксирани моменти от денонощието и изчисляване на средноаритметичната стойност.

Сумарна ПДК- замърсяването на атмосферния въздух от някои вредни вещества се определя чрез въздействието на сумарното им количество, т.като когато вредните вещества оказват сходно неблагоприятно въздействие се получава т.нар. ефект на сумация. Изчислената сумарна концентрация трябва да е по-малка от единица за да отговаря на установените норми.Изчисляването става по следната формула:

където А1,А2...........Аn- концентрацията на всяко вещество;

M1,M2…………Mn- ПДК при изолираното действие на веществото

Нормативна уредба и актове свързани с упражняването на държавен контрол

Основният нормативен документ свързан с упражняването на държавния контрол върху въздуха е Законът за чистотата на атмосферния въздух. Това е рамков закон, които регламентира нормите и показателите за качеството на атмосферния въздух; механизмите за определяне на емисионните норми и на нормите за качеството на въздуха; механизмите за издаване на разрешителни за изпускащи на замърсяващи емисии. Регламентирани са правата и задълженията на държавните и общинските органи във връзка с опазването на качеството на атмосферния въздух, както и задълженията на лицата експлоатиращи източници на замърсяване.

Целта на закона е да се защити здравето на хората и тяхното потомство, животни и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности. Със закона се уреждат:

• Определянето на показателите и нормите за качеството на атмосферния въздух

• Ограничаването на емисиите

• Правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух.

Изискванията на закона се отнасят за обекти и съоръжения с производствено и непроизводствено предназначение; транспортните средства; строителни и други видове площадки;комунални, селскостопански и др. дейности.

• Нормативните документи свързани с нормативната уредба за опазване на въздуха са:

• Закон за гражданското въздухоплаване;

• Закон за движението на пътищата;

• Наредба №14 за ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места;

• Норми за допустими емисии (концентрирани в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферата.

ФИНАНСИ

За изпълнение на дейностите по проекта ни бяха необходими около 500 лв., които се набавиха чрез дарения от фирми и спонсори.

По дейности:

В „ДЖУРАСИК ПАРК”

2011-04-02T06:32:00.010+03:00

Едно невероятно преживяване подари на своите възпитаници ръководството на Технологична професионална гимназия „Мария Кюри” – Перник - посещение на Изложбата на динозаври в реални размери. Учениците имаха възможност да се пренесат в тропическите гори и да се забавляват с атрактивните фигури с естествени размери .Тук е показано най-свирепото чудовище от праисторическата ера – тиранозавър рекс с височина 4,5 м. и дължина 8 м., торозавър с височина 2,5 м и дължина 7 м. Макетите са механизирани и движенията им са съпроводени със звуци. За всеки макет има подробна информация.Когато едновременно се движат всички фигури и издават звуци имаш чувството, че наистина се намираш в „Джурасик парк”. Домакините на изложбата бяха подготвили и други забавления - подреждане на пъзели и рисунки на динозаври.

Възпитаниците на професионалната гимназия имаха уникалната възможност да разгледат и невероятната сбирка от минерали, скъпоценни камъни и материали на Националния музей „Земята и хората”.Сред „кристалната гора” учениците можаха да се приобщят към великото тайнство и хармония на Природата, да разширят кръгозора си и да пробудят своето любопитство и екологична съвест за съхраняване минералното разнообразие на България.

ПРИЕМ ЗА УЧЕБНАТА 2011- 2012 ГОДИНА в ТПГ "Мария Кюри" Перник

2011-01-14T15:24:00.002+02:00

Запомни вчера, мисли за утре, за да те има днес !

Представяме приема ни за учебната 2011-2012 година.

ЗАПОВЯДАЙТЕ ПРИ НАС!

След 7 клас

ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Квалификация : ЕКОЛОГ

Бъдеща реализация : експерти по санитарени екологичен контрол в РЗИ и РИОСВ; еколози и лаборанти във всички специализирани служби, малки, средни и водещи фирми към всички отрасли на промишлеността.

Срок на обучение : 5 години

КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИ И НАПИТКИ

Квалификация : ТЕХНИК- ТЕХНОЛОГ ПО КАЧЕСТВО НА ХРАНИ И НАПИТКИ

Бъдеща реализация : експерти с контролни и ръководни функции в малки, средни и водещи фирми от частния и държавния визнес.

Срок на обучение : 5 години

След 8 клас

МЕТАЛУРГИЯ НА ЧЕРНИТЕ МЕТАЛИ

Квалификация: ТЕХНИК – МЕТАЛУРГ

Бъдеща реализация : възможност за работа във всички държавни и частни фирми за добив, обработка и търговия с метали.

Балообразуващи оценки: химия и физика

Срок на обучение : 4 години

Коледно тържество в ТПГ "Мария Кюри" 2010

2011-01-14T14:46:00.006+02:00

В ТПГ "Мария Кюри" се проведе коледно състезание за най-добра трапеза.

На първо място - 9б клас с класен ръководител инж. Р.Иванова,на второ място 8 клас - класен ръководител - инж. Цв.Миланова, на трето място - 11 в клас - класен ръководител- инж. Ив.Василева, поощрителна награда - 9а клас - класен ръководител- инж. В.Златанова. На първенците бяха раздадени награди- торти и бонбони.

Ето и снимките от трапезата и тържеството.

Наградените

ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА - книга

2010-12-20T11:45:00.003+02:00

ИСТОРИЯ НА КОЗМЕТИКАТА

Козметологията (козметиката), е функционална и практична наука, която има няколко съвсем простички цели – да помага на хората да се чувстват по-красиви и по-уверени, като подчертава даденостите или скрива недотатъците на собственото ни тяло.

Всички сложни ритуали на козметиката са възникнали именно от стремежа на хората да живеят и да се чустват по-добре.Никак не е чудно, че изобретяването на първите средства за разкрасяване можем да отнесем още към пещерната ера на човечеството.

Колкото и странно да звучи обаче , много вероятно е първите козметични прийоми да са били измислени и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в битка.

Много по-късно, едва при възникването на първите големи цивилизации в Египет, Шумер, Китай и т.н. от козметиката започнали да се възползват и жените, които я превърнали от средство за плашене на враговете във важна част от богатия арсенал за прелъстяване и постигане на вечна младост и красота.

Така например в древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет.

Един от първите писмени документи, съдържащи козметични съвети бил папирусът на Еберс, намерен в египетска гробница. Учените са го датирали ок. 1500г.пр.н.е., дължината му е двадесет метра. От текстовете, поместени в него става ясно, че жреците и обикновените египтяни използвали активно и усъвършенствали различни видове козметични средства – моливи за вежди, разнообразни кремове и помади и пр. И двата пола използвали боя за коса и лак за нокти.

Запазена е и хилядолетна рецепта за парфюм, в чиито състав влизали следните вещества : мира, аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед.

От стенописите в гробниците и по стените на храмовете знаем, че и мъжете, и жените в страната на фараоните носели силен грим. Особено характерно било гримирането на очите и клепачите, които се очертавали с туш, изработен от минерални вещества – това се правело и с практичната цел очите да се предпазят от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.

И мъжете, и жените бръснели главите си ( още нещо, изисквано от топлия климат), като при различни случаи и в зависимост от възможностите носели перуки, които понякога били сложно заплетени и богато украсени.

По време на празненства слагали върху перуките си топки, изработени от мазнина и етерични масла, които се топели и издавали приятен аромат.

Популярни били и избелващите средства. Прочутата Клеопатра например използвала специална помада, в чиито състав били включени крокодилски изпражнения и различни минерални багрила… Между впрочем тази легендарна египетска царица е автор и на първия познат ни сборник с козметични съвети и рецепти за разкрасяване.

Гърците заели от египтяните познанията им по козметика и в древна Елада култът към красотата на човешкото тяло достигнал своя апогей. Самият термин “козметика” идва от гр. глагол kosmetike , който означава “украсявам”.

Всеки уважаващ себе си гръцки дом имал на разположение роб – космет, който бил специално обучен, за да предложи на господарката и господаря си подходящи кремове, масла, процедури за разхубавяване и разбира се, подходящ грим.(А гримът при елинските жени бил дори още по-силно подчертан, отколкото при египетските – елинските дами ползвали много повече руж и кармин от сънародничките на Клеопатра…)

Малко известен факт е, че Хипократ, бащата на медицината написал четиритомно съчинение, посветено на козметичните грижи за тялото.

Древна Гърция имала и своите отлични парфюмиери, сред които бил и Теофраст – основоположник на науката ботаника и ученик на Аристотел, който създал великолепни парфюми.

По същото време на Изток изкуството на гримирането запазило част от своите ритуални и религиозни функции – в Древна Индия, в Китай и Япония то нерядко се подчинявало на строг етикет и до днес служи за отличаване на различните касти в обществото.

Жените в Древна Индия например боядисвали очите, миглите и устните си със златиста боя, а зъбите – с кафява. Индийките украсявали и ръцете си със сложни, изрисувани с къна или други багрила символи и татуировки, които били в различни цветове и с различни сюжети – в зависимост от порядките на различните касти, към които принадлежали.

Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.

С падането на Западната Римска империя и постоянните варварски нашествия през ранното средновековие обаче науката, която учела как да се живее красиво постепенно позагубила блясъка си.

Въпреки това за няколкостотин години тя процъфтявала в арабската империя –именно арабски алхимици създали парфюма такъв, какъвто го познаваме днес, използвайки паровата дестилация на етеричните масла.

През “Тъмните векове” на Средновековието църквата – и западната, и източната, заклеймявала яростно разкрасяването на тялото като дяволско изкушение. Това обаче не пречело на аристокрацията да се облича разкошно и да устройва шумни празненства. Феодалният строй направил потомствените благородници богати и жадни за развлечения и тук козметиката отново била повикана на помощ, макар, че този път ролята й била слугинска…

В двореца Версай кралят – Слънце Луи Четиринадесети имал над 2000 стаи, и нито една от тях не била баня… И бедни, и благородници се къпели само по един или два пъти в годината, тъй като се считало, че водата разболява тялото…

Не било срамно в изисканото общество да се почешеш, ако те засърби от мърсотия , или ако под фантастичната ти напудрена перука щъкат въшки и пр.гадинки. За целта били създадени специални вещи от злато и слонова кост, които дамите и господата елегантно повдигали към силно набелените си и гримирани лица.

Огромно количество грим прикривал следите от мърсотия и немара по лицата на аристократите, а скъпи парфюми замаскирали миризмите на немити тела.

Козметиката такава, каквато я познаваме днес – наука за цялостното поддържане и украсяване на тялото се възродила едва в края на деветнадесети век. От тогава до днес тя се развива бурно и все повече се свързва с медицината и психологията, за да донесе на хората вечна младост и красота.

Историята на парфюма

- За пръв път парфюмите са били използвани от египтяните преди повече от 3 000 години. Те предали своите знания на гърците и римляните. В началото на 13 век, Кръстоносците пренесли парфюма със себе си, така че в през 16 век, парфюмът добил популярност в цяла Европа. Използването на парфюм достига своя връх в двора на Луи XIV във Франция, която остава една от най-големите страни - производители на аромати в света.

- През втората половина на 20 век се развиват много нови технологии за производство на парфюми, позволяващи създаването на нови аромати, за които преди дори не сме мечтали. В резултат на това бързо се увеличава броят на новите аромати излизащи на пазара, появяват се и множество различни и вълнуващи тенденции в областта на парфюмерията.

Как се носи парфюма

Парфюмите са създадени, за да се развиват във времето и да разкриват същността си в три фази. Първата фаза преминава бързо. Така наречените "върхови нотки" са комбинация от летливи аромати, които се усещат при отварянето на флакона. Тази фаза продължава не повече от 15 минути. - Следващата фаза разкрива доминиращия характер на парфюма. Тя продължава около 4 часа. "Сърдечните нотки" са тези, които характеризират някои от най- големите имена на парфюми в света.

- Третата фаза продължава до 24 часа. Така наречените "основни нотки" са съставени от най- тежките аромати в парфюма.

- Парфюмът изразява най-добре своя характер когато се поставя на т.нар. "горещи точки" - това са местата, където най-лесно се усеща пулса - зад ушите, колената и китките, свивката при лактите и основата на врата - това е ключът за перфектното поставяне на парфюма. Кожата на тези места е особено топла, което позволява меко и постепенно разпространение на аромата. Можете да нанесете един аромат и върху естествени материи - памук, лен и вълна. Опитайте да впръсквате аромата в косите си.

Как да открием своя парфюм

Парфюмите влизат в реакция с естествения химически състав на кожата, затова изборът на парфюм е строго лично и интимно действие. В света съществуват около 2 000 различни ухания, естествени и синтетични, с които съвременните парфюмерийни компании създават още по-разнообразни и вълнуващи аромати.

Опаковката на парфюма - важна, колкото уханието

Вълнуващата история на формата на шишенцето е част от историята на изкуството

Уханията винаги са били важна част от тоалета на една жена. Тя избира парфюма си не само по аромата му, но и по опаковката му. Елегантното шишенце не просто съдържа есенцията, но и отразява посланието на създателя му. Затова характерната форма на любимия ви парфюм не е за

пренебрегване. Тя също така има своята история.

Най-старите познати на света парфюмерийни шишенца са дело на египтяните. Те ги правели от камък и албастър, който задържал съдържанието свежо и не пропускал течността. Използвали ли и глинени гърнета, направени в различни форми - на хора или животни. Археолозите откриват съдове с ухания най-често в гробниците, защото според древните уханията заемали важно място в погребалната церемония.

Стъклените бутилчици се появяват още преди новата ера.

Парфюмерийните шишенца, намерени в Палестина, също са стъклени, но вече имат и разширяваща се, висока горна част. Те също били използвани в погребалните практики, защото се вярвало, че извлечените от природата аромати неутрализират миризмата на мъртвите тела. Древните гърци също не изоставали от съвременниците си. Техните аромати се съхранявали в изкусно изрисувани бутилки, често с формата на животни. Те използвали затворени купи за по-евтините ароматни есенции. Но след като било открит начинът за обработка на стъклото парфюмерийните шишенца също се променили. Тяхната форма се разнообразила и те се превърнали в ефектни копия на плодове, миди, различни представители на фауната. Римляните пренасяли ценните си ухания в издълбаните кухини на скъпоценни камъни.

Европейците се радвали на многообразие от съдове за съхранение на извлечените от природата есенции. Те влагали в тях злато, сребро; дамите се парфюмирали от порцеланови шишенца, покрити с полускъпоценни камъни и черупки.

Изобретателните търговци произвеждали и преносими парфюми. В полускъпоценни камъни се влагало съдържанието на уханния букет и те се прикачвали към дрехите. Такава функция изпълнявали и сребърните обици, като есенцията се съдържала в напоен плат вътре в украшението. Като вариант не се изключвало и любимият аромат да се постави в малка капсула на врата, да обгръща нежно талията или да се носи като пръстен.

Стилът на парфюмерийните съдържатели се променил драматично в края на 19 век. Новопоявилото се движение в изкуството "Арт Ноа" преобърнало дизайна на аксесоара. Наложили се цветните мотиви, с които първоначално се изрисували дървените кутии и емблемите. С времето тази тенденция се пренесла и върху малките бутилчици. Образци от този период са "Букет Ноа", "Ройал васер". "Кре дю куор" е направен като изискана кутия за пудра, украсена с женски образ.

Бел Епок дава нов тласък за аранжирането на парфюмерийните опаковки. Този стил е подчертано френски, елегантен и изчистен. По такъв начин са декорирани парфюмът на Роже и Гале "Славата на Париж" и "Коронис" на Монпле.

Кристалните бутилчици с месингови капачки определят новото направление в развитието на аксесоара. Те се съчетавали с позлатата по самото шишенце.

Към 1910 г. дизайнерите започват да обръщат повече внимание на посланието, което носи името и визията на ароматни есенции.

Те се определяли от типовата насоченост на парфюма - дали е дневно ухание, посветено на даден сезон или за определена клиентела. Френският "нос" Герле представя своето творение "Ето защо обичам Розин". Подбраните ухания се намирали в подобен на ваза флакон, а впръскващата капсула била скрита сред копринени цветя. Предназначеният за силния пол аромат "Кърпата на джентълмена" също имал интересна опаковка. Тя представлявала триъгълник със спирални елементи отстрани.

В началото на века в Париж Пол Пиоер поднася на почитателите си новите си ухания във флакони с ориенталски мотиви. Те били елегантно поднесени в стъкленица с цветна горна част. Най-отгоре имало златен пискюл, който в бъдеще щял да е отличителен знак на марката на "Крез Пиер". Друг известен за времето си "нос" Бикара Малхам изобразил себе си на флакона на уханието си. Образът му се появил като бога на съдбата, а на друго негово творение се превъплътил в английски съдия.

След Първата световна война американските войници се завърнали в родината си с образци на парижките ухания. Така те предизвикали бум на презокеанския пазар. Появили се нови парфюмерийни компании, създателите на американските аромати започнали да се оглеждат за новите тенденции в света на модата.

Ежегодните карнавали по улиците на големите американски градове оказали огромно влияние върху модерния дизайн на парфюмерийните флакони. "Маск Руже" се отличавал с изображението на червена маска. Шериган сложил авторското си ухание в черна стъкленица, на която имало златно лице на фона на пръски в същата гама. "Арлекин" също не загубил от колорита на известния герой. Неговото шишенце напомняло за черно-белия костюм на тъжния клоун.

През 1927 г. Оноре Пайа създал за клиентите на скъпи ухания "Баканир". Изработеният от фин кристал флакон на парфюма е с опростена геометрична форма с капачка, напомняща екзотична прическа. Като истинско произведение на изкуството той бил елегантно поставен в извезана кожена кутия.

"Сребърната пеперуда" на Делетрез била истинска красавица сред останалите ухания. Розов кристал със сребърни орнаменти по линиите на разположена вертикално абстракция допълвали великолепното съчетание на природните есенции. Достойна компания й правел флаконът на "Астрис" с форма на шестоъгълна звезда. Едва ли е нужно да се говори много и за аристократично изчистена форма на "Шанел 5". Френският аромат се появява на витрините през 1921 г. и има едва ли не историческо значение за тогавашната жена. Разкрепостяването на нравите, промяната в отношението към нейния тоалет и нахлуването на дамите в мъжкия свят имало нужда от ново послание. Коко Шанел, основателката на известната модна къща, успява да го улови в своето ухание.

С навлизане на Америка в "сухия режим" през 1929 г. започва труден период за парфюмерийните компании. Единствено наложилите се в бранша "Бакарат" и "Брос и Лалик" се задържат на пазара. Това, разбира се, се отразява и на самите парфюми. Налага се и машинното производство на флаконите. По същото време започва да се усеща и влиянието на Холивуд върху дизайна на елегантните шишенца за дамската тоалетка. Лалик изработва за уханието на Уърф "Же Ревиен". Смелият замисъл представлява тъмносиня хромирана бутилчица със силуета на небостъргач.

След Втората световна война за дамите и господата с вкус Кристиан Диор и Нина Ричи предлагат своите произведениея на изкуството. "Мис Диор" на Кристиан Диор е в кристално шишенце на Бакарат. Нежните и романтични ухания на Нина Ричи също не останали назад с характерния почерк на създателката си. През 1948 г. и "Ейр дю темпс" излиза на пазара във флакон с формата на бижу от брилянти, с гълъб в горната си част.

Три години по-късно марковата ароматна есенция вече се разливала в подобие на клетка на птица, облечена в жълта коприна. За да се завърши творението, на гърба на флакона има и батерия, която да осветява интересния корпус.

Дори и геният Салвадор Дали се изкушил да направи своята заявка за галерията на парфюмите. Той придал на уханието на "Мосю Маркю" допълнителен блясък с шишенце с фигурата на елегантен мустакат господин с шапка и вратовръзка. Бялата опаковка, разбира се, била подписана от великия художник. Пиер Динан е първият дизайнер, който се отдал единствено на парфюмерийния бизнес. Неговите творения през последните две десетилетия са образци на променящите се артистични тенденции.

Достоен конкурент на Динан е Серж Мансу, който при избора си на изходни модели, се опира на природата. Неговото решение за парфюма "Монтан" било вдъхновено от формата на кленовите семена. Други негови образци се основават на разнообразието на природни елементи като цветя, камъни, водни капки. Бижутерите Ван Клийф и Арпелс са първите, които излизат на пазара със собствено ухание. Картие последва примера им през 1986 г. с елегантното шишенце за "Пантера". Тифани, Булгари, Шопард и Бушерон също не изостават от колегите си.

Ветераните в бизнеса Бакарат и Лалик продължават традицията и колекционерите на изящните кристални бутилчици са готови да платят висока цена за техните шедьоври. Най-скъпи са образците от XIX и началото на XX век.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА АРОМАТОТЕРАПИЯТА

Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерска клинописна глинена плочка датирана към 5000-на година преди новата ера. Но за истински първооткриватели, широко ползващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху тялото и душата се считат египтяните. Има многобройни документи, които свидетелстват за използването на етерични масла в Египет. Като се почне от прилагането им за лечение и за омилостивяване на боговете и се свърши с мумифицирането, в което основна роля има маслото от кедър.

Широко разпространено е използването на аромати в Гърция, Рим, Китай и много други древни народи. Без аромати са били немислими нито сватбите нито погребенията. Всички религиозни служби се извършвали на фона на различни благоухания. Повечето лекарствени субстанции ползвани от древните лечители са съдържали етерични масла. За облекчаване на раждането са влагали карамфилово масло, за здраво тяло – лимон, сандал, хвойна, за здрав дух – тамян, мира и т.н. В древен Вавилон ароматни масла са добавяли дори в строителните материали, от които са строили храмове. Ползвали са лимоново, кедрово и масло от мира, като така са обезпечавали дезинфекцията на вътрешността на храма.

Благовонията били символ на богатство и скъп подарък. Например тамянът се ценял колкото златото. Той се ползвал широко в религиозните служби. Тамянът е растителна смола. Извличането на аромат от него ставало чрез изгаряне върху жар. От тая процедура се е родило името на парфюмерията “per fumum” – от латински “чрез дим”.

Ценни сведения за лечебните свойства на етеричните масла са достигнали до нас от знаменити учени от древността като Гален, Плутарх, Анакреон, Диоскорид. Трудовете им станали основа на европейската медицина и фармакология и съдържат множество описания на етерични масла с техните лечебни свойства. Например Диоскорид написва през първи век книгата “Същност на медицината” в пет тома и не случайно първият том се нарича “Благовония, растителни масла, мазила, растения”.

С падането на Римската империя използването на етерични масла в Европа се прекратило за столетия.

В Индия, Китай, Япония и арабските държави ползването на ароматните масла се развивало по собствен път. Именно арабите научили отново европейците на изкуството на екстракция на етерични масла. По време на кръстоносните походи това изкуство, заедно със знанията за етеричните масла отново проникнали в Европа.В ХVІ век в Германия физиологът от Страсбург – Браунцвайг публикува “Книга за истинското изкуство на дестилацията”, в която описва 25 различни етерични масла. От ХV до началото на XVІІІ век са получени около 120 вида етерични масла, които намират приложение в медицинската практика и козметиката.

Благодарение на надеждното антимикробно действие етеричните масла се прилагали от векове за борба с инфекциите и епидемиите. Пример за това е английското градче Буклесбери. През ХVІІІ век жителите му се спасили от чумната епидемия защото градът бил център за производство на лавандула и въздухът бил наситен с неговия аромат. Известно е също, че средновековните френски парфюмери от центъра за производство на етерични масла в Грас боледували много рядко от чума, холера или туберкулоза.

През ХІХ век натуропатията, както в производството, така и в медицината е изместена от химическите производства. Появяват се синтетични двойници на различни природни материали, включително и на етеричните масла. Но техният състав е толкова сложен, че химическото възпроизвеждане на всичките им компоненти ( над 500 ) практически е невъзможно. Произведените синтетични двойници само наподобяват истинските етерични масла.

Терминът “ароматотерапия” (дословно - лечение с аромати) е въведен за първи път от френският химик – доктор Рене Гатефос през 1928 година. Гатефос се е занимавал с изследвания на етерични масла за козметични продукти. Но наблюденията му доказали впечатляващите антисептични и лечебни свойства на маслата. През първата световна война той лекувал пациенти във военните болници и получил поразителни резултати при лечение на рани използвайки масло от лайка, тамян и лимон.

През 30-те години на нашето столетие всички прогресивни клиники в Европа започват да прилагат етерични масла при възстановяване на болни след травми, операции или остри патологични процеси. Появяват се многобройни публикации, книги и изследвания свързани с използването на етеричните масла за десетки, болести, между които такива сериозни заболявания като туберкулоза, диабет, рак и др.

ЕТЕРИЧНИ МАСЛА

БЕРГАМОТ – балансиращо масло, премахва меланхолията и депресията.

Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.

БОР – антисептично, противовирусно, откашлящо, възстановяващо и стимулиращо действие.

БЯЛ РАВНЕЦ – противовъзпалително и спазмолитично действие, подобрява храносмилането и понижава кръвното налягане.

ГРАДИНСКИ ЧАЙ (салвия) – антидепресант, премахва тревожността, противовъзпалително, противоспазматично действие, помага при безсъние.

ГРЕЙПФРУТ – намалява апетита, полезно при лечение на затлъстяване, подобрява настроението, облекчава депресията, прочиства организма от токсини, намалява задържането на течности.

ЕВКАЛИПТ – антисептично и противовирусно действие, за разтриване на гръдния кош, дезинфекцира, помага за откашлянето, понижава температурата, използва се за мазане при болки в мускулите, нормализиращо и балансиращо въздействие.

ЗДРАВЕЦ – антидепресант, помага при диабет, действа антисептично, балансира хормоните, нормализира и балансира кръвното налягане, леко успокоява, подходящо е при пременструален синдром, нервно напрежение,кожни проблеми и невралгия.

ИЛАНГ- ИЛАНГ – антидепресант, антисептик, афродизиак, седатив, подобрява настроението, облекчава тревожността, намалява стреса, нормализира пулса, понижава кръвното налягане. Подходящо при фригидност, хипертония, импотентност.

ИСОП – антисептично и тонизиращо действие, добро за прочистване и детоксикация, стимулира дихателната система, подходящо при бронхит.

КАНЕЛА – използва се за ароматизиране на дома и офиса, освежава въздуха и унищожава гъбичките.

КЕДЪР – антисептик, астрингент, експекторант, седатив, нормализира функционирането на потните жлези, полезен при бронхиални проблеми.

КИПАРИС – астрингентно, антисептично, спазмолитично и дезодориращо действие, свива кръвоносните съдове, намалява кашлицата и изпотяването.

ЛАВАНДУЛА – полезно като антисептик, за укрепване на имунната система, успокоява и нормализира организма, помага при бактериални и гъбични инфекции, облекчава депресията, намалява възпалението, подходящо при акне, изгаряне, екзема, кожни проблеми, нарушения на съня и стрес

ЛАЙКА – обезболяващо, противовъзпалително и противоспазматично средство, отлично при главоболие, п одходящо за вани и масажи.

ЛИМОН – антисептик, астрингент, бактериостатик, увеличава защитните сили на организма срещу инфекциите, добро средство при разширени вени, стомашни язви, тревожност, депресия и храносмилателни нарушения, емулгира и разпръсква мазнините.

Внимание:това масло увеличава чувствителността към слънце. Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито

МАЩЕРКА – действа антисептично, спазмолитично, откашлящо и успокояващо.

МЕНТА – подходящо при главоболие, умора, висока температура, нарушено храносмилане, болезненост на мускулите, проблеми със синусите и стомаха, действа антисептично и спазмолитично, стимулира мозъка, подпомага възстановяването.

ПАЧУЛИ – подходящо за суха кожа, действа като антидепресант, има противовъзпалителни, антисептични и противогъбични свойства, афродизиак.

ПОРТОКАЛ – балансира емоциите, подобрява настроението, има спазмолитични и регенеративни свойства.

РОЗА – антидепресант, антисептик, действа леко успокояващо, подходящо при женски проблеми, импотентност, безсъние и нервност.

РОЗМАРИН – действа обезболяващо, антисептично, спазмолитично, затягащо, стимулира мозъка, подобрява кръвообращението, подходящо при целулит, пърхот, оплешивяване, проблеми с паметта, главоболие и болезненост на мускулите. Внимание:ако се появи раздразнение спрете приложението. Не използвайте неразредено масло направо върху кожата. Вдишвайте го внимателно, ако имате астма или бронхит. Не го използвайте при епилепсия

САНДАЛОВО ДЪРВО – антидепресант, антисептик, експекторант, афродизиак, действа овлажняващо на кожата, подходящо при бронхит и нервност, успокоява ума и тялото.

ТАМЯН – противовъзпалително, антисептично, успокоително, откашлящо, подпомага възстановяването на клетките, помага при бронхит

Една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза.

Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост.

Kniga eterichnite masla- zdrave i ....

View more presentations from leonnybg.

ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА- ЗДРАВЕ И КРАСОТА ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС

2010-12-15T22:04:00.003+02:00

IX НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ

ПО ПРИРОДНИ НАУКИ И ЕКОЛОГИЯ

П Р О Е К Т

ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА- ЗДРАВЕ И КРАСОТА

ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС

АВТОРИ:

ВЕРОНИКА ИВАЙЛОВА МИХАЙЛОВА

ИЛИАНА ОРЛИНОВА БУЧЕВА

Ученици от 12 клас в ТПГ”М.Кюри”-Перник

РЪКОВОДИТЕЛ :

инж. АНГЕЛИНА ТАСЕВА

УЧИТЕЛ В ТПГ. „МАРИЯ КЮРИ”

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Според някои биолози паметта и ароматът са преплетени, защото обонянието е пряко свързано с мембичната система- центъра на емоциите е мозъка. Никое друго сетиво няма подобен непосредствен допир до нея.

Смята се, че етеричните масла са жизнената есенция на растенията и съдържат съединения, с които те се борят с инфекциите и паразитите.

Интересът към етеричните масла съвсем не е от вчера. Колко ценени са били те, говори дори само фактът, че в Месопотамия създават машини за добиване на ценните капчици още преди 5 хилядолетия.

Доказателства за умело боравене с благовонни извлеци са откривани в гробници отпреди 3000 години в пирамидите. Дори символът на медицината - Хипократ, твърдял, че масажите с растителни есенции и масла укрепват здравето и поддържат ведро настроението. Терапии с етерични смеси са присъщи и на най-древната система за лечение в света - аюрведическата.

От началото на миналия век в многобройни научни изследвания са изолирани лечебни вещества в етеричните масла. Едни се справят без проблем с бактерии, други са като терминатор за всевъзможни гъбични заболявания, трети ликвидират паразити.

За кръстник на ароматерапията и застъпник на лечението с масла се смята френският химик Рене-Морис Гатфосе, който се убеждава в силата на етеричните масла от личен опит. Интересът му към тях обаче не е случаен - семейството се прехранва от суровини за парфюмерията и фармацията. Един ден става жертва на експлозия в лабораторията на дружеството. Силно обгорени са ръцете му и въпреки лечението развива тежка инфекция. Като последно средство интуитивно Гатфосе капе върху раните масло от лавандула. Резултатите са невероятни. По-късно химикът намира нови потвърждения за антисептично свойство на лилавите цветове. А през 1918 г. по време на епидемията от испански грип с успех използва етерични масла за дезинфекция и ограничаване на заразата.

Етеричните масла са били използвани за терапевтични цели. В плочка с клиновидно писмо от шумерските земи се говори за лечебни свойства на мащерката и смирната. Плиний в свои трудове дава рецепти за медикаменти от роза, мента, лилия, теменужка. Хипократ и учениците му са лекували гинекологични заболявания и болести на храносмилателната система с розово масло. Изключително широкия спектър на терапевтично действие на българското розово масло включва проблеми като рак на храносмилателната система, лъчева болест на кожата и др.

В средните векове лавандуловото масло, притежаващо антисептично действие е било признато средство против зарази и епидемии в Англия, южна Франция. За ограничаване на епидемиите добро средство е превантивния дим на етерично маслените продукти. Някои етерични масла са били смятани за лек на почти всички болести като например болести по главата, ревматизъм, алергии, зъбобол. Според някои по-нови изследвания е доказано, че туберколозният бацил на КОХ се разрушава за 5 минути в емулсия от 1% борово масло.

Днес в най широк смисъл под термина “етерични масла” се разбира ароматичните продукти от растителен произход, използвани главно в парфюмерията, козметиката, фармацията, хранително-вкусовите производства .

България е една от най-богатите страни на етерично-маслени растения в Европа. Отглеждането им и производството на ароматични продукти от тях датира от около три столетия. Днес тя е международно призната като страна- производител на висококачествени ароматични продукти, намиращи прием в почти всички страни по света.Българското розово масло е с най- високо качество.За добиването на 1 кг розово масло са небходими 3628 кг листенца.Това обяснява и високата цена на натуралния продукт. Заради благотворното му влияние обаче се влага охотно в скъпата козметика, влиза в смески за ароматерапия и масажи.

II. ЦЕЛ НА ПРОЕКТА

Основна цел на проекта: Изследване въздействието на етеричните масла върху човек с помощта на козметиката чрез :

 изучаване технологията за получаване на естествени етерични масла ;

 изследване на етерични масла и анализ на резултатите;

 практическо приложение на знанията и уменията от курса по козметика( младежи обучават младежи)/

III. ДЕЙНОСТИ

Основните дейностите по проекта са:

Дейност 1 : проучване историята на козметиката от древността до днес;

Дейност 2 : изучаване технологията за получаване на естествени етерични масла;

Дейност 3: изследване на етерични масла и анализ на резултатите;

Дейност 4 : обучение в курс по козметика;

Дейност 5 : подбор на козметични рецепти с етерични масла;

Дейност 6: изготвяне и издаване на книжка „ Етеричните масла- здраве и красота от древността до днес”;

Дейност 7: съставяне и издаване на Практическо ръководство”Изкуството да бъдем красиви”.

Дейност 8: организиране и провеждане на семинар „Не може да произвеждаш нещо, което не познаваш”/ практическо приложение на знанията и уменията от курса по козметика( младежи обучават младежи)/

IV. ГРАФИК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОЕКТА

V. ТЕОРЕТИЧНА ОБОСНОВКА

ЕТЕРИЧНО- МАСЛЕНИ КУЛТУРИ

Етерично-маслените растения са широко застъпени в растителния свят — около 30 % от ботаническите семейства включват видове с етерично-маслено съдържание. Повечето от тези видове са диворастящи и само част от тях се отглеждат като полски или градински култури.
Етеричните масла при отделните растения се синтезират и се натрупват в различни ограни:
-в цветовете — при розата, лавандулата, лайката, невена и др.
-в листата и стъблата — при ментата, маточината, мащерката и др.
-в плодовете — при анасона, кима, кимиона, кориандъра, резенето и др.
-в корените—при валерианата
Натрупването на масла става в характерни образувания, наречени „вместилища“. Според местоположението си, вместилищата се разделят на две групи:
-външни (екзогенни) — простите жлезисти власинки, сложните жлезисти власинки, жлезистите люспи, жлезистите петна
-вътрешни (ендогенни) — екскреторните клетки, шизогенните вместилища, смесените шизо-лизигенни вместилища.
Познаването на характерните за всяко етерично-маслено растение вместилища е важно, за да се избегнат неправилните начини на прибиране и манипулация, които биха довели до загуба на етерични масла.

ЕТЕРИЧНИ МАСЛА

Те са известни от древността и под това име са били обединявани всички приятно миришещи продукти, получавани по различни начини.Те са предимно течни, летливи, практически несмесващи се с водата. Обикновено са безцветни или бледожълти, по-рядко интензивно жълти, оранжеви или червеникави. Обикновено те са по-леки от водата, но има и по-тежки, например карамфилово, синапово и др. Лесно разтворими са в органични разтворители по-слабо- в разреден алкохол. Разтварят много добре смоли, восъци, парафини, мазнини и гума.Леснолетливи са, но продължително съхраняване при достъп на въздух се осмоляват, полимеризират, стават вискозни и трудно летливи с водна пара. С малки изключения са оптично активни. В химическо отношение са сложни смеси от разнообразни органични съединения от почти всички класове.
Етеричните масла се различават от животинските ароматични продукти по своята сложност в химическо отношение. Животинските продукти най-често са дефинирани химически вещества и по-рядко смес от няколко. В тях и в растителните ароматични продукти обаче има и общи съставки, например идол, скатол, цитронелон и др.
Етеричните масла са смес от различни въглеводороди и техни кислородни производни и в редки случаи, съдържащи сяра и азот. Всички съставки на етеричните масла могат да бъдат отнесени към четири основни групи:

• Терпенови съединения- основната им структурна единица е изопренът (С5Н8);
• Ароматни съединения- характеризират се с наличието на бензолно ядро, към което най-често има прикачена пропилова или изопропилова група;
• Мастни съединения-притежават свойства фиксиращи мириса;
• Азот- и сяросъдържащи съединения- срещат се сравнително рядко и главно в маслата на определени ботанически семейства. Получават се в резултат на разпадането на белтъчините и другите съставки на растенията по време на съхраняването на суровините и при предварителната им подготовка за преработка.
Тези групи са различно застъпени в маслата на различните растения. Терпеновите преобладават(80% и повече) в свободните масла. В тях има в значителни количества и ароматни съединения, особено в някои тропически и субтропически суровини. Азот- и сяросъдържащите съединения се срещат в свързаните етерични масла и отчасти в маслата на растения, които имат свободно и свързано етерично масло(тубероза, роза, лилия). Мастните съединения са предимно в свободните етерични масла.
В зависимост от преобладаващите съединения в етеричното масло са и неговите свойства.
В състава на едно етерично масло обикновено влизат десетки различни съединения, но най- често едно от тях е основно и се съдържа в по-значително количество- понякога и над 50%.Например в ментовото масло основно съединение с ментолът, в анасоновото— анатолът и т. н.
От етеричните масла досега са изолирани над 500 различни съединения.
Етеричните масла са много широко разпространени в растенията. Те са характерни за редица родове и за някои семейства, например Борови, Хвойнови, Лаврови, Седефчеви, Сенникоцветни, Устноцветни, Сложноцветни и др. В растителните тъкани етеричните масла са разположени в специални етерично-маслени клетки (сем. Лаврови) или в междуклетъчни вместилища от различен тип (сем. Борови, сем. Сенникоцветни и сем. Седефчеви). В представителите на сем. Устноцветни и сем. Сложноцветни етеричното масло се продуцира от външни епидермални жлези и се натрупва между клетъчната обвивка и кутикулата. Различните органи на едно и също растение най-често съдържат етерично масло с еднакъв състав, но са познати и някои изключения.
Натуралните етерични масла са природни екстракти, получени от различните части на растенията – листа, плодове, стебла и корени чрез дестилация. В тях се съдържа голямо количество биологично активни вещества. Всяко етерично масло има уникален ароматичен букет и притежава определени лечебни свойства.
В етеричните масла се съдържат вещества с твърде разнообразни фармакологично действие, но лечебният ефект най-често зависи от основните съставки.
Всяка географска област има свои типични растения и масла. Наша национална гордост е казанлъшката маслодайна роза и прочутото розово масло, далечна Индонезия е известна с цитронеловата трева и цитронеловото масло (аромат на портокал и лимон). Типични за екзотичен Мадагаскар, Шри Ланка са иланг-иланг и ветиверовото масло, САЩ е прочут с ментовата трева и минтовото масло.
Етеричните масла са уникални природни продукти.Сложният им състав се разгадава с най-съвременни аналитични методи – газова хроматография, масспектроскопия. Смята се, че етеричните масла са част от имунната система на растенията или краен продукт от обмяна на веществата.
В основата на използването на етеричните масла в козметиката и медицината стоят някои от уникалните им свойства:
- широк антимикробен спектър
- бактерицидно действие
- фунгициден ефект
- антипаразитни свойства
- пургативни свойства
- противовъзпалително действие
Козметичните средства оказват благоприятно въздействие върху човешката кожа-козметични кремове, лосиони, гримове, пасти за зъби.В тях с използването на етеричните масла се търси и намира именно решаване на два момента-ароматизиране и биологична активност. Много широко са използвани боровото и лавандуловото масло в кремове за крака. Етерични масла от роза, лайка, равнец са в състава на хипоалергични кремове.
Особено подчертано е използването на етеричните масла в лечебната козметика, където се търси освeн чисто козметичния ефект и лечебното действие, но продуктите нямат характера на медикаменти, независимо, че ефектът им е медицински клинично доказан. Такива са продуктите против акне (масла от хвойна, лимон, лавандула), против бързо стареене на кожата (лавандула, розмарин, салвия), при възпаления (лавандула, лимон, маточина).
Етеричните масла намират приложение в един сравнително нов лечебен метод-ароматерапията. При него се използват естествени етерични масла, които се въвеждат в организма чрез дихателните пътища (обоняние, вдишване, инхалация) и чрез кожата (масаж, вана, компрес). Терминът ароматерапия е създаден от френския химик Рене -Морис, който е изследвал етеричните масла като потенциални съставки на козметични продукти. Днес ароматерапията е развита в целия свят. На практика това е метод за премахване на определени симптоми. Етеричните масла влизат в организма и съставките на маслата попадат непроменени, така както са в природата.
Използват се много чисти етерични масла с добре проучени терапевтични свойства-обикновено в смеси за различни заболявания.
Растенията се използват от дълго време в парфюмерията като източник на основни масла и ароматни съставки. Тези аромати често били вторични метаболитни, произведени от цветя като защита от тревопасни животни, инфекции, както и за привличане на пчели. Растенията са най-големият източник на ароматни съставки използвани в пафюмерията. Източниците на тези съставки могат да са от различни части на растението. Растението може да предложи повече от един източник на аромати, например листата и семената на кориандъра имат забележително различни аромати.
* Кора: Най-често използваните кори са на канелата и каскарила.
* Цветя и цвят: Без съмнение най-големият източник на аромати. Включва цветя от няколко вида рози и жасмин, както и osmanthus, mimosa, tuberose както и цвят от цитрус и ylang-ylang дървета.
* Плодове: Свежите плодове като ябълки, ягоди, череши за съжаление не съдържат очакваните аромати при обработка; ако все пак има такива аромати в парфюм, те ще са синтетични.
* Листа и клони: Често използвани за пафюмерията са листата от лавандула, пачули, градински чай, теменужка, розмарин и цитрус. Понякога листата се ценят заради "зелената" миризма която те доставят на парфюмите.
* Смола: Ценена от антични времена, смолите са широко използвани в тамяна и парфюмите.
* Корени, ризоми и луковици: Често използвани в сухоземният дял на парфюмерията включващ ризоми от ирис, корени от vetiver също и някои ризоми от джинджифил.
* Семена: Често използвани семена включващи мушмули, кориандър, кимион, какао, индийско орехче, сушена кора от мускат, кардамон и анасон.
* Дървета: Много важни в прилагането на основни аромати към парфюм, маслата от дърво и разредителите са задължителни в парфюмерията. Най-често използваните дървета включват сандалово дарво, палисандрово дърво, agarwood, бреза, хвойна и чам.

ИЗВЛИЧАНЕ НА ЕТЕРИЧНИ МАСЛА

Класифицирането на методите за получаване на естествени ароматични продукти почива на различни основи в зависимост от вида на активните вещества- свободни или свързани, и от агента, използван за извличането им. Изхождайки от процеса, прилаган за получаването на активните вещества различните методи могат да се обединят в следните четири групи:
І- механичен начин;
ІІ-дестилация;
ІІІ-екстракция;
ІV-сорбция от парна фаза.
Тези методи са приложими с различен ефект при отделните суровини и дават различен по количество продукт.

• Получаване на етерични масла по механичен начин

Прилага се за култури, които съдържат големи количества етерично масло (цитрусовите плодове). Извличането става чрез пресуване и центруфугиране на получения сок.
Етеричното масло е в голямо количество и е свободно отложено близо до повърхността на растителната част- вместилища. За сега се използва единствено при получаване на етерични масла от цитрусови плодове. Тези масла са с непроменен състав, защото се получават без термично въздействие.Те са много висококачествени и се използват масово в хранително-вкусовите производства и парфюмерията.
Същността на метода се състои в отделяне на маслото от вместилищата по механичен начин- изстискване, настъргване, пресуване. Получава се емулсия от клетъчен сок и етерично масло, която се разрушава чрез прибавка на желатинов разтворЗа разделяне на получаваните емулсии се използват високооборотни центрофуги. За по-добро разделяне течността предварително се филтрува за отделяне на механичните примеси от плода, оставя се да отстои при ниска температура продължително време, отдекантира се и тогава се центрофугира.

• Дестилация с водна пара
Използва се способността на горещата водна пара, преминала през суровината, да отнася със себе си етеричните масла, които са лесно летливи.
Има няколко варианти: водна, водно-парна, парна и вакуумна дестилация;
След охлаждане и кондензация в приемник сместа има два слоя, поради различното специфично тегло на водата и етеричното масло.Етеричните масла са смес от различни взаимно разтворими вещества, с различна температура на кипене, при някои от които тя достига до 350 0С. Дестилацията при такава температура е немислима, тъй като много от ароматичните съставки ще претърпят нежелани промени. В такъв случай се използва свойството на етеричните масла да се увличат от водна пара и при охлаждане на парите да се отделят на повърхността на дестилата, тъй като са по-леки от водата. Преимуществото на този метод е, че дестилацията се провежда при температура до 100 0С, което не влошава качеството на етеричните масла. По този метод етеричните масла се получават в най-чист вид. Така се произвежда и прочутото в цял свят българско розово масло.

1-кош за суровина
2-електротелфер
3-мелничка за отработена суровина
4-казан
5-охладител
6-флорентински съд
7-кохобатор
8-топлообменник
9-флорентински съд към кохобатора
10-резервоар за дестилат
11-помпа

Суровината се поставя в перфориран кош 1 и с електротелфер 2 се зарежда в дестилационен казан 4, изработен от мед и неръждаема стомана, с конично дъно и подвижен капак. След зареждане капакът се затваря и херметизира. Тогава през перфорираната серпентина, разположена на дъното на казана, се пропуска постепенно директна пара. Парите се отвеждат към хладник 5, изходната тръба на който е снабдена с наблюдателно стъкло. Следи се ходът на дестилацията, като потокът дестилат се регулира да е равномерен по време на целия процес. Дестилатът се охлажда в кожухотръбен топлообменник 5. Температурата на изтичащият охладен дестилат трябва да е 25-35 0С. Той отива в флорентински съд 6 за разделяне на етеричното масло от водата.Събраното етерично масло се изсушава със сух натриев сулфат, филтрува се и се подава за опаковка.
У нас са изградени голям брой дестилационни инсталации. В тях освен от рози етерични масла се добиват още от лавандула, копър, босилек, здравец и др., които имат голям успех на международния пазар.

• Извличане с разтворители
Използва се способността на летливи и нелетливи разтворители да разтварят етеричните масла.
екстракция — извличане с летливи разтворители (бензин, етер и др.), при което се получава конкрет
мацерация — извличане с нелетливи разтворители (животински и растителни мазнини), при което се получава екстракт
при обработка на конкректа и екстракта със спирт при ниска температура се получава абсолю (етерично масло).
Етеричните масла се извличат чрез разтворители главно от цветове, зелени части на растенията, корени и семена. Разтворителите, които се използват биват два вида:
-животински и растителни мазнини и други нелетливи разтворители- в този случай процесът се нарича мацерация;
-летливи органични разтворители (петролев етер, етилов алкохол и др.)- процесът се нарича екстракция.
Мацерацията се извършва в апарат, снабден с бъркачка и кожух за нагряване, а отворите за източване имат мрежи за предпазване от попадане на частички от суровината и запушване. Суровината се изсипва в апарат върху разтопената мазнина. След обработката се получава абсолю като основна съставка и минимално количество мазнини, восъци и други примеси. Отделените в края на процеса мазнини не се използват за повторно извличане, а се предават за оползотворяване в сапунената промишленост.
Екстракцията се използва главно при извличане на чувствителни при нагряване етерични масла от цветовете на растенията. Процесът се провежда в батерии от цилиндрични медни апарати. Готовият продукт се нарича конкрет. Той представлява восъкоподобна маса, съдържаща освен етерично масло още смоли и восъци. Той може да се използва в този си вид или да се подложи на допълнителна обработка с етилов алкохол, за да се получат по-фини ароматични вещества- абсолю.
Характерно за този процес е че се работи при ниска температура от порядъка на 150С.

1: стъклена бъркачка
2: неподвижна колба.Неподвижната колба не трябва да се препълва (да прелива) и обема на разтворителя в неподвижната колба трябва да е 3 до 4 пъти обема на камерата на Сокслет.
3: дистилационен път (тръба)
4: цилиндрична камера
5: суровина за екстрахиране
6: горна част на сифона
7: изход на сифона
8: адаптор на разширението
9: кондензатор
10: охлаждаща вода - вход
11: охлаждаща вода – изход

• Извличане с мазнини или други сорбенти- анфльораж

Използва се способността на някои суровини (от етерично-маслени култури) да изпаряват етерични маса и на други — да поглъщат от въздуха изпарени етерични масла.
като поглъщатели се използват животински мазнини, активен въглен и др.
полученият продукт се нарича помада, който се подлага на допълнителна обработка за отделяне на етеричното масло.
По този метод се преработват изключително само цветове-роза, жасмин и др. Методът се основава на летливостта на етеричните масла при обикновена температура и на свойството на паровата фаза да се поглъща от сорбиращи вещества (поглътители)- рафинирана свинска мас, растителни масла или други органични сорбенти.
За анфльораж се използват твърде прости и удобни за работа съоръжения, съставени от отделни дървени рамки, които се поставят по няколко плътно една върху друга. В долния край на всяка рамка се поставя дебелостенно стъкло, когато се работи с твърди мазнини или бяло платно върху стоманена решетка, когато се работи с течни абсорбенти.При всяко зареждане цветовете престояват няколко денонощия в съоръжението, при което съдържащото се в цветовете етерично масло поради летливостта се изпарява и се поглъща от корпуса и се получава цветна помада.За отделяне на етерично масло от цветните помади, т.е. за получаване на абсолютно масло – абсолю (продукт, съдържащ като основна съставка етеричното масло и минимално количество мазнини, восъци и други примеси), се провежда обработка при разбъркване с етилов алкохол. По този начин се получават етерични масло с изключително високи ароматични качества.
Приложението на този метод обаче е ограничено заради ниската производителност и използването на много ръчен труд.
Перспективните планове за развитието на ароматичната ни промишленост предвиждат значително увеличение не само на обема, но и на асортимента на етеричномаслената промишленост, а също така и пълноценно дълбочинно и безотпадъчно използване на суровините.
Като всички производства, преработващи растителни суровини и етеричномаслената промишленост има своите особености, основните от които са:
- сезонност, която се дължи на преработката на свежи растения или техни части, които са налице само при определено време и не могат да се съхраняват продължително
- непостоятство в цените на международния пазар
- значителни капиталовложения за апаратура
- висока производителност на труда- получава се продукция на голяма стойност с малък разход на труд.

БРАНЕ, СУШЕНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА СУРОВИНИТЕ
Добивите и качеството на ароматични продукти зависи от няколко основни фактора- съдържание и състав на ароматичните вещества в суровината при преработването и, запазването им до преработката и от самата преработка.
При етеричномаслените растения в повечето случаи ботаническата и технологичната зрялост значително се различават по време и фаза на развитието на растенията и точното определяне на технологичната зрялост на суровината е от първостепенно значение за количеството и качеството на крайната продукция.
Технически прибирането на суровината, в зависимост от вида и, се извършва ръчно, полумеханизирано или напълно механизирано, а след това преработката е в свежо, завехнало или сухо състояние.
Транспортирането и съхраняването на етеричномаслените суровини също имат голямо значение. Обраната суровина при транспортирането и съхраняването се пази от дъжд, запрашаване, спарване и се преработва бързо.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
Етеричните масла имаш изключително широко приложение:
във фармацевтиката — използват се добре изразените бактерицидни свойства на тези масла за получаване на лекарства;
в хранително-вкусовите производства — като консерванти и подправки
в парфюмерийната промишленост — за получаване или като добавка на парфюми, кремове, сапуни и шампоани.
Най-голямо приложение етеричните масла намират в парфюмерията и козметиката. Етеричните масла са основната част на всички парфюмни композиции независимо от предназначението им.
Някои свойства на етеричните масла-дезинфекционни, разхладителни, поддържащи цвета на косата или тена на кожата, също ги прави ценни добавки в козметични кремове и помади.
Много от етеричните масла имат приятен вкус и подходящ аромат, поради което намират приложение в ХВП като подправки. В тези случаи често се употребява и самата суровина, съдържаща етерично масло.
В производството на спиртни напитки също се използват етерични масла за ароматизиране,особено при качествените ликьори, коняци и др.
Широко приложение етеричните масла намират и във фармацевтичната промишленост за приготвяне на лечебни кремове, балсами и др.
Някои етерични масла намират приложение в техниката- терпентиновите за производство на безири и лакове, евкалиптовите за промиване на златоносен пясък, лавандуловото за засилване яркостта на шарките в порцелановата промишленост и др.
Етеричните масла се използват още в маслено-сапуненото производство, за ароматизиране на тютюна, на сладкарски изделия и др.

VI. ФИНАНСИ

За изпълнение на дейностите по проекта ни бяха необходими около 950 лв., които се набавиха чрез дарения от фирми и спонсори.

По дейности:

40 години Технологична професионална гимназия "Мария Кюри" - град Перник

2010-11-10T08:19:00.013+02:00

На 9 Ноевмри 2010 година ТПГ "Мария Кюри" отпразнува своя четиридесет годишен юбилей. На празника присъстваха представители от РИО Перник - инж. Ваня Коконова, инж. Росица Симеонова и др., кмета на кметство Изток Снежанка Викторова, бивши учители и ученици, представители на спонсора и сътрудника на училището от фирма "Стомана Индъстрис", представители от ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧЕН И МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ, в който продължават много ученици от гимназията своето образование, директори и ученици от други учебни заведения от града.

Поздравително слово произнесе директора на училището инж. Недялка Илиева.

В словото си Илиева говори за трудностите, успехите, приятелството, учителите и учениците на училището. "Преди 40 години започна летоброенето за Технологична професионална гимназия "Мария Кюри"- Перник. През годините нашето училище е претърпяло най- различни трансформации и наименования. Запазихме духа и авторитета му на важна за нашия град образователна и възпитателна институция, на място, където не просто се обучават ученици, а се изграждат характери, създават се приятелства за цял живот, възпитават се качества, които отличават учениците от ТПГ "М. Кюри" и го превръщат в марка, в емблема и еталон за подражание. Гордеем се с постиженията на нашите възпитаници !". Изрече и мотото на училището - "Ние сме училище с минало, стабилно настояще и перспективно бъдеще! За да останем, за да ни има, делата ни трябва да бъдат ярки, а ние можем това!" Илиева завърши думите си с пожелание за здраве и успех на всички.

Поздрав отправиха РИО Перник, Стомана АД, ХМУ - София, ученици от професионлана гимназия по туризъм и хранене в Перник, имаше поздравителни адреси от кмета на град Перник и областния управител.

Най-горещото слово и поздрав беше на бивша възпитаничка (випуск 1972) и дългогодишна учителка в гимназията Ели Никифорова. Изключително развълнувана тя сподели спомените си от училището, спомена учители, които вече не са сред нас, но мнозина помнят. Поздрави най-сърдечно присъстващата в залата учителка по математика "Снежка" Димитрова. Тя не се засегна на младежките задявки, долитащи от залата и завладя младите хора с думите: "Вие се смеете и такива трябва да бъдете!", и след това отправи своя искрен поздрав към тях "Веселете се и живейте истински! Това са най-хубавите ви години". В отговор учениците я изпратиха с оглушителни ръкопляскания.

Недялка Илиева поздрави и награди за дългогодишната си работа в това училище инж. Ангелина Тасева и учениците с отличен успех и активна дейност извън училище Десислава Илиева от 12 “б” клас и Виктория Иванова от 12 “а”. Илиева изпрати момичетата с думите: "Талантливи са нашите ученици, но са и красиви. Пожелавам им лично щастие!".

Програмата продължи с празнична програма от учениците на гимназията.

Рецитал на стих "Посвещение" на Веселин Ханчев

Песен "Somebody's Me"

Поздрав от ансамбъл "Граово", в който участват много ученици от професионалната гимназия.

Поздрав за деня на металурга от учениците от 12 а клас от спец МЧМ.

Програмата завърши с грандиозното изпълнение на момичетата от група Danger girls на фона на музиката на Майкъл Джексън.

Дървесен вид "Пауловния"

2010-04-28T11:31:00.001+03:00

Едно от дърветата, които засадихме в двора на учлището е Пауловния.
Кратка справка за дървото: "Дърветата от рода Пауловния са бързорастящи и се отглеждат за производство на твърда дървесина. След отсичане, дървото израства наново от запазената коренова система и затова пауловнията е известна още като „дървото на феникса”. Този изключителен вид се използва и за възстановяване на тежко замърсени почви.
Дървото има красив, постепенен листопад, обогатяващ почвата с минерали. Paulownia може да расте на бедни и замърсени почви, като ги очиства от тежки метали и други вредни соли
Бързият растеж на тези дървесни видове ги прави особено ценни за засаждане на големи промишлени масиви, на опожарени гори, табани и свлачища
Пауловнията се използва и в енергетиката за производство на пелети (твърдо гориво) и като суровина за алтернативно възобновяемо биогориво. За тази цел се използва не само стъблото, но и клоните и листата."

Изложба на картини от отпадъчни материли по повод "Ден на Земята" 2010

2010-04-28T11:19:00.003+03:00

По повод денят на Земята, съвместно с ОУ "Свети Климент Охридски"-село Кладница и ОУ "Свети Иван Рилски"-град Перник, ТПГ "Мария Кюри" направи изложба от отпадъчни материали.

Кръгла маса на тема "Бъдещето ни е в нашите ръце"

2010-04-28T11:01:00.008+03:00

Технологичната професионална гимназия "Мария Кюри" –Перник и училищният екоклуб "Мост към бъдещето" организираха на 20 април в Двореца на културата – Перник кръгла маса по проблемите на екологията в Перник. Гости на форума, наречен от младите еколози "Бъдещето ни е в нашите ръце", бяха представители на РИОСВ - Перник, на "Стомана Индъстри", директорът на Регионалния исторически музей, общинският съветник Галина Асенова, Анелия Дренска от областна администрация - Перник, Камелия Тракийска и Росица Симеонова - експерти на Регионалния инспекторат по образованието. Сред присъстващите бяха и децата от екоклуба към училището в Кладница, малките еколози от ОУ "Св. Иван Рилски", екоклуб от Гимназията по икономика, които се представиха с тематични изложби.

ТПГ "Мария Кюри" организира настоящия форум като единственото учебно заведение в областта, в което се обучават ученици по специалността "Екология и опазване на околната среда", отбеляза в приветствието си директорът Недялка Илиева. В навечерието сме на един специален ден, посветен на планетата Земя - 22 април. Той е послание, насочено към нас, и го избрахме като повод да акцентираме и поговорим за местните екопроблеми, допълни Илиева.
На кръглата маса бяха представени няколко презентации, разработени от учениците, сред които отличените миналата година с национални награди разработка, направено бе представяне на дървото пауловния, както и на резервата "Острица" в планината Голо бърдо. Всеки един от участниците във форума получи дипляна за професионалната гимназия и пролетна рисунка върху камък.

Думите на инж. Илиева - директор на професионалан гимназия "Мария Кюри" в град Перник:

"Защо екологията е отправната точка на днешното мероприятие- тя е наука, която изучава взаимоотношенията между организмите и околната среда. Терминът е предложен през 1866 г. от немския биолог и дарвинист Ернст Хекел и отдавна е загубил екзотичното си звучене. Основна задача на екологията е изучаването на сложните процеси при взаимоотношенията на организмите със средата, които се запазват чрез саморегулация. Това се нарича екологично равновесие. Тези нормални процеси обаче много лесно се нарушават под влияние на разнообразната и голяма по мащаби човешка дейност. Когато например се изсекат дърветата по склоновете на една планина, с това се нарушава екологичното равновесие в нея, ерозията унищожава почвата, източниците на вода пресъхват, дъждовете намаляват, изменя се климата, променя се растителния и животинския свят и т.н.Ето защо е изключително важно не само да констатираме факти и обстоятелства но и да предложим начин ако не за преодоляване то поне за ограничаването им.
Защо гимназия” Мария Кюри” е организатор?
Нашето училище е единственото учебно заведение в областта , в което се обучават ученици по специалността „Екология и опазване на околната среда „.Отношението ни към този наболял проблем излиза извън рамките на общата култура. Екологичното образование и възпитание е актуален, сложен, многообразен и продължителен процес, за чието осъществяване са необходими координирани усилия между семейство, училище, извънучилищни инстанции и общественост. Липсата на елементарни познания за заобикалящата ни среда, недобросъвестното отношение към природните дадености, непознаването на природните закони и неразумното използване на природните ресурси са причина за нарушаване на екологичното равновесие и възникването на кризи. Любовта към природата е чувство, което не може да се изгради по задължение – това е отношение, което се възпитава. За да участва един млад човек в дейност по опазване на околната среда, той трябва да осъзнава важността на проблема, защото отношението на съвременния човек към заобикалящата го среда е отношение към неговото собствено бъдеще. Водещите морални категории - любов към природата, активно участие в опазване на природната среда, творчество и научна дейност са определящи при изграждането на личности, отговорни за своето бъдеще.
Избрали сме днешния ден да обсъдим екологичните проблеми на Перник не случайно.
В навечерието сме на един специален ден, посветен на планетата Земя- 22 април. Ден, в който се замисляме за взаимоотношенията си с планетата- нашия дом.За начините да опазим красотата, мира и спокойствието на нашия свят и да допринесем за по- добрия начин на живот на хората.
Опазването на природата е само един от способите за подобряване качеството на живота.
Денят на Земята е послание, насочено към нас, които имаме щастието да обитаваме прекрасната планета.
Затова Денят на Земята е хубав повод да си припомним , че опазването й е полезна дейност- за наше собствено добро.
Днес, на нашата среща конкретната тема е въздухът,замърсителите на въздуха и отражението му върху почва и вода или на кратко , върху всичко, което ни заобикаля.Въздухът, който дишаме, е най – важният елемент, нужен на нас хората, на животните и на цялата жива природа за да оцелее и съществува."
"Младите хора от нашето училище непрекъснато търсят все нови и нови изяви на своята гражданска позиция и желание да променят нещата около себе си. Непрекъснато участват в различни мероприятия и инициативи, организирани на регионално или национално ниво.
Позволете ми да ви представя председателя на Екоклуб „Мост към бъдещето” г-жа
Цветелина Миланова."

Заключителните думи на Илиева: "Сега е моментът да си дадем равносметка и да се замислим. Ако някои неща не можем, или много трудно бихме променили, като предприятията, потенциални източници на атмосферно замърсяване, да използват съвременни технологии, чрез които ефективно да пречистват отпадните продукти от своята дейност, то има неща, които зависят лично от нас. Ежедневните дейности на всеки един от нас за подобряване на качеството на атмосферния въздух са: да поддържаме личните си транспортни средства в техническа изправност, да караме личните си автомобили само при нужда, да пестим електроенергия у дома и на работното място, да използваме газ за отопление вместо дърва, да компостираме отпадъците.

Всеки човек е част от природата. Оцеляването ни и това на бъдещите поколения зависи от един здравословен свят. Затова всеки трябва да поеме лична отговорност за опазване и подобряване на околната среда.
Природата и обществото всеки ден са изправени пред предизвикателствата на съвремието. Наше хуманно задължение е да им отговорим подобаващо!
"Ние не сме наследили природата от предците си,а сме я взели назаем от децата си."

По време на кръглата маса бяха представени презентации от различни училищени проекти:

Резерват Острица - "Красота в разнообразието"

ДЕН НА МЛАДЕЖКАТА АКТИВНОСТ 2010

2010-04-28T10:10:00.014+03:00

На 20 април 2010 година проведохме екоакция в двора на училището ни - Технологичната професионална гимназия "Мария Кюри"- Перник. Инициативата е част от поредицата прояви, посветени на Световния ден на младежката активност. В акцията се включиха като съорганизатори Районен младежки дом - Мошино и кметство "Изток", както и кметът Снежанка Викторова.

Милиони млади хора по света се включват в тази глобална инициатива, която призовава и мобилизира за обществено полезна дейност. Предизвикателството е в това да бъдеш полезен за себе си, за своята общност и за природата. За кампанията на национално ниво е отпечатан и стикер, по проект на габровски гимназисти, с който вчера се закичиха всички дошли в двора на училището. В няколко поредни дни нашата професионална гимназия отбеляза Деня на водата с изложба от постери, фотоизложба и експозиция на художествени творби, изработени от рециклирани материали. Кампанията се посвещава и на днешния Ден на Земята, който се отбелязва от 40 години. Училищните изяви ще продължат и на 30 април с конкурса "Мис и Мистър Земя".
След екоакцията училищният двор на ТПГ”М.Кюри” вече е с цветни алеи, край които ще се обособят и кътове за почивка и младежки забавления. Едно от новите насаждения е фиданка на дърво от рода Пауловния. След отсичане, дървото израства наново от запазената коренова система и затова пауловнията е известна още като "дървото на феникса". Този изключителен вид се използва и за възстановяване на тежко замърсени почви. Дървото има красив, постепенен листопад, обогатяващ почвата с минерали. Посланието на кампанията бе пуснато с балони и полетя към небето.

Околната среда и пожарите / fire ecology

2010-04-23T13:05:00.004+03:00

Пожарите и екологията (огнена екология) се занимава с процесите връзката между пожарите и влиянието им върху околната среда (екологичен ефект). Кампании като "Smokey bear" провеждани в САЩ насаждат в обществено мнение да се смята, че горските пожари винаги са вредни за природата. Това мнение се основава на убеждението, че при остарелите екосистеми един пожар може да наруши равновесието и хармонията в природата. По-новите екологични изследвания показват обаче, че огънят е неразделна част към функцията на природата и биологичното разнообразие. Много общности, както и организми в рамките на тези общности са се приспособили да издържат и дори да използва огъня. Гасенето на пожарите в комбинация с други човешки въздействия върху околната среда, води до непредвидими промени в екосистемната динамика и видовия състав. Също има обратен ефект за създаване на някои от най-големите и най-интензивни горски пожари получаващи се днес. Еколозите са изправени пред трудни въпроси за това къде е целесъобразно да се възстанови режима на огън и как да се направи. Тези въпроси са от решаващо значение днес, както се вижда последиците пожарогасителни дейности и продължаващата експанзия на хората в огъня влияята върху адаптирането на разлини екосистеми.

Компоненти на пожара

Има различни компоненти на пожара, от които следва какво ще стане с екосистемата след един пожар:
1. Консумация на гориво и модел на разпространение
Пожарът може да е на три нива.
- Приземни пожари - горят чрез почвата, която е богата на органични вещества.
- Повърхностни пожари - горят чрез изсъхнал посадъчен материал, който е на земята.
- Върхови/коронен/ пожари - горят по върховете на храсти и дървета.
Екосистемите могат да се справят и преживеят с едно ниво на пожар или с комбинация от трите.
2. Интензивност
Определя се като освобождаване на енергия на единица дължина на огенена линия (fireline) (кВт m-1). Може да бъде направена оценка
1) като произведение на линейни разпространението лихвен процент (m S-1), с ниска топлина на изгаряне (кДж кг-1), и които се изгарят маса на гориво за единица площ;
2) чрез корелация на дължина на пламъка.
3. Строгост/Суровост (Severity)
Това е термин, който еколозите използват, за обозначаване на въздействието на огънят върху една екосистема. Еколозите го определят по много начини. Един от начините е чрез оценка на растителна смъртност.
4. Честота
Това е мярка за повтаряемостта на пожари в дадена екосистема. Определя се като интервал между пожарите в дадена област, или размера на времето, необходимо за изгаряне на еквивалента на една определена територия.
5. Сезонност
Това се отнася за времето от годината, през която пожарите са най-чести. Те често се появява по време на сухия сезон. Може да бъдата предзивикани от гръмотевично време от паднала мълния.

Химичен контрол на въздуха 1 част / Chemical control of air

2010-03-07T22:51:00.004+02:00

Подготовка за химично изследване на въздуха

В предварителната подготовка преди самото провеждане на количественото определяне са включени следните по-съществени етапи:

Основно проучване на обекта: запознаване с технологията на производството; списък на изходните суровини, междинните и крайните продукти; запознаване с физичните, химичните и токсичните свойства на вероятните замърсители и възможностите за взаимодействие помежду им в случй, че са повече от един; вид и състояние на пречиствателните съоръжения; постоянни източници на замърсяване при нормален технологичен режим и възможни нарушения на технологичния процес, включително аварии;
Откриване на очаквани замърсители с помощта на качествени реакции;
Избор на аналитичен метод за количественото им определяне в зависимост от особеностите на замърсителя и изискванията за висока чувствителност и селективност на метода. Изискванията за точност и възпроизводимост на метода зависят от целта на конкретния анализ, като грешките в границите 1-10% се считат за примеливи.

Вземане на проби в работна среда

Определяне на местата за вземане на проби
При контрол на околната среда
Измерванията се правят както на местата с най-висока концентрация, така и на местата с най-продължителна експозиция. При значителен брой работни места, за да се опрости изследването, те се подреждат в групи по сходство в условията. За да бъдат представителни резултатите, проби се вземат най-малко от три работни места от всяка група. Когато производствените операции се извършват на постоянно работно място, изследването може да се проведе със статично или персонално вземане на проби.
Наред с това се вземат и общи проби за цялото помещение, като за целта се избират точки, които характеризират най-добре средната концентрация в помещението.
При установяване на източници на замърсяване
При наличие на предварителна информация източникът на замърсяване се установява чрез вземане на проби от различни разстояния от него по посока на движение на въздуха. Източникът се счита за потвърден, когато резултатите от изследванията показват повишаване на концентрацията на токсични вещества с намаляване на разстоянието до него.
При липса на информация за източника на замърсяване изследването се провежда из цялото помещение. Това става най-лесно чрез използване на полуколичествени методи - напр. с индикаторни хартийки. Източникът на замърсяване се приема, че се намира в областта , в която се получават най-високи концентрации.
Определяне на момента, продължителността и броя на пробите
Времето за вземане на проби и броят им се определят от динамиката на постъпване на токсични вещества във въздуха, броя на токсичните вещества и използваните аналитични методи. Необходимо е да се обърне внимание на операциите, които, макар и краткотрайни, са свързани с отделяне на големи количества токсични вещества.
За да се намали рискът от случайни резултати вследствие на голямата променливост на концентрациите, изследванията трябва да се провеждат в продължение на няколко последователни дни.
Когато обект на обследване са замърсители с остро токсично действие, от значение е определянето на пиковите концентрации за кратки интервали от време, като максималната продължителност за вземането на проби се ограничава до 2 минути.

Вземане на проби от атмосферен въздух
Преди да се започне изследване на даден район, е необходимо провеждането на някои предварителни проучвания. Вниманието трябва да се насочи към уточняването на източниците на замърсяване, вида, характера и приблизителното им количество, височината на изхвърляне на емисиите в атмосферата; събиране на сведения за суровините, горивата и продуктите, използвани в промишлените предприятия в района; запознаване с използваните технологии в предприятията и основните замърсители на атмосферата; добре е да се знае фоновото състояние за интересуващите ни вещества.
Нужни са сведения за метеорологичната и топографската характеристика на проучвания район, а също за състоянието на растителността. За улесняване на избора на местата за наблюдение и вземане на проби интересуващите ни източници на замърсяване и розата на ветровете се нанасят върху карта.
Например разположението на точките за наблюдение и вземане на проби в град с много източници на замърсяване може да се представи по селдния начин;
1. жилищен район в центъра на града;
2. жилищни квартали непосредствено до промишлени райони, но не по-близо от 200 метра от най-близкото предприятие;
3. жилищен квартал, най-отдалечен от източниците на замърсяване, в надветрената страна;
4. места, характеризиращи замърсяването от транспорта (ако е проблем за града):
а) улица с оживено движение, на 20 метра от кръстовище със светофари, на не по-малко от 15 метра и не повече от 20 от трафика и на 1 метър от най-близката стена;
б) пункт между сгради в близост до оживена магистрала;
5. гаров район (ако е проблем на града);
6. крайградски район.
трябва да се има предвид, че максимланата концентрация на замърсители се наблюдава средно на разстояние 20хh от източника (h е средната височина на източника на емисия). Опитът показва, че при равнинна местност един пункт дава добра представа за състоянието на площ 10-15 кв. км. При пресечена местност или неравномерно разпределение на производствените мощности плътността на точките за наблюдение е по-голяма.
Пунктовете за вземане на проби могат да бъдта стационарни, временни и подвижни. Стационарните пунктове (обикновено специално оборудвани павилиони, снабдени с регистираща апаратура) дават възможност за вземане на проби по всяко време на денонощието. Подвижните пунктове представляват специално оборудвани автолаборатории, които се движат по предварително разработени маршрути по постоянен или променлив график. Освен апаратурата за вземане на проби добре е те да имат и оборудване за извършване на анализи на въздуха в зависимост от конктретните нужди.
За изучаване на замърсяването на въздуха във височина се използват приспособени за целта самолети и вертолети.
Продължителността на вземане на една проба се определя от целта на наблюдението - дали се определят максималните еднократни ПДК (пределно допустими концентрации) или средноденонощните ПДК.
За получаване на предварителни резултати е необходимо данните да с еподложат на статистическа обработка, което изисква броят им да бъде достатъчно голям.

Производство на пластмаси

2010-02-23T22:27:00.001+02:00

Пластмасите са смолообразни природни и синтетични високомолекулни органични продукти, имащи свойството пластичност, благодарение на които при пресуване със и без ингредиенти при висока температура и високо налягане приемат предоставената им форма, която се запазва, без да се деформира, при обикновена температура и при условията на работа.

Свойства на пластмасите:

ниска плътност (1,1 - 1,4 кг/ куб. метър) - няколко пъти по-ниска от металите; голяма здравина - намалява теглото на детайлите и конструкциите (самолети, автомобили);
добри електроизолационни свойства, водоустойчивост, голяма химична устойчивост; в някои случаи и добра термоустойчивост (използват се в електротехниката, химическа промишленост, строителство и др.);
дават възможност за бързо и серийно производство на различни изделия чрез леене и щамповане;
някои като пенопластите, имат много ниска плътност 0,03-0,2 кг/куб. метър и позволяват направата на много леки, еластични здрави материали, които се използват като звуко- и термоизолатори;
притежават свойството да се оцветяват в различни цветове - за декоративни изделия и текстилни влакна.

Недостатъците на пластмасите са ниска топлоустойчивост (от 80-200 градуса целзи); малка твърдост и склонност към бързо стареене.

Общи основи на технологията на пластмасите.

Свързващите вещества - делят се по няколко показатела.

Според произхода си:

- природни: естествени смоли, белтъчни вещества, асфалти и гудрони, съхливи масла;

- синтетични смоли.

Според отнасянията си при загряване:

- термопластични - при загряване и охлаждане обратимо омекотяване и се втвърдяват;

- термореактивни - необратимо се втвърдяват при загряване.

Пълнители - чрез прибавянето на пълнители се подобряват физико-механичните свойства на пластмасите (твърдост, якост, огнеустойчивост); понижава се себестойността им. Като пълнители се използват евтини и достъпни материали - дървени стърготини, хартия, памучни и трикотажни отпадъци, креда, стъклена вата и др. Съдържанието им в пластмасите може да достигне 50-60%.
Пластификатори - вещества, които намаляват твърдостта и увеличават пластичните свойства (еластичност и гъвкавост) на пластмасите. Те са нискомолекулни вещества, най-често течности с висока точка на кипене. Пластификаторите понижават температурата на топене на пластмасите и повишават студоустойчивостта им. Широко приложение като пластификатори имат естерите на фталовата киселина (пропилфталат, дибутилфталат); естерите на фосфорната киселина (трифенилфосфат); понякога растителни масла и смоли.
Стабилизатори (противостарители) - вещества, които забавят процеса на стареене на пластмасите. Най-често те свързват или забавят дифузията на кислорода от въздуха, който предизвиква деструкция на полимерните молекули. Или пък задържат отделящите се под действието на топлината, светлината и други агенти вещества, които могат да ускорят разпадните процеси. Стабилизатори са: стеарати, основни карбонати, сажди, фенолни съединения, ароматни амини.
Ускорители - използват се при преработката на термореактивни пластмаси. Те са различни вещества, които сукоряват омрежването на термопластичните линейни полимери и превръщането им в пространствени полимери с необходимите физико-механични свойства, с което съкращават времето на тяхната термична обработка. Ускорители са; различни киселини, кисели соли, полиамини, оксиди и др.
Оцветители - прибавят се за приятен външен вид на изделията. Имат минерален и органичен произход.

Класификация на пластмасите: - в зависимост от произхода си; свойства и условия на преработка...

Пластмасите на основата на синтетични ВМС:

- карбоверижни - получават се чрез полимеризация на бифункционални ненаситени съединения - етилен и негови производни, нап. полиетилен; полипропилен, поливинилхлорид, полистирол и др.

- хетероверижни синтетични полимери - получават се чрез линейна поликондензация на бифункционални съединения (полиамиди, полиестери, силикони); чрез пространствена поликондензация на полифункционални съединения (фенолалдехидни карбамидни смоли) или чрез степенна полимеризация (полиуретан).

Пластмаси на основата на природни ВМС и продукти на преработката им - естери и етери на целулозата, белтъци, битуми.

Термопластични - отнасят се синтетични карбоверижни полимери и хетероверижни полимери, получени чрез линейна поликондензация на бифункционални съединения. Липсват напречни химични връзки между макромолекулите, благодарение на което при загряване те се размекват и придобиват пластичност и течливост, което дава възможност за изработка на различни изделия от тях. При охлаждане те се втвърдяват обратимо.

Термореактивни - отнасят се синтетичните полимери, получени чрез поликондензация на полифункционални съединения. При нагряване настъпват необратими промени в тях, свързани с образуването на химични връзки между макромолекулите и водят до възникването на мрежеста структура. Полимеръта става необратимо нетопим и неразтворим, при което рязко се повишава и твърдостта му.

Методи за формуване на пластмасите до полуфабрикати и готови пластмасови изделия.

Формуване в зависимост от агрегатното състояние на изходния продукт:

- при твърди изходни продукти: пресуване, екструзия, каландиране, издуване(вакуумно формуване);

- при разтворими и топими изходни продукти: нанасяне на покрития, пазпенване, леене, предене, издуване.

Формуване в зависимост от типа на полимера:

- термопластичен;

- термореактивен.

Преработка на термореактивни пластмаси - получаването на пластмаси от термореактивни смоли се основава на свойството им при подходящи условия да се превръщат в твърди неразтворими и нетопими продукти.

Получаване чрез леене - разтопената смола се налива в съответни форми от стъкло или метал, след което формите се поставят в термостат, където под действието на топлината тя получава пространствено мрежестта структура, в резултат на което се втвърдява необратимо. Така се получават лети резити от формалдехидни смоли - бавен процес, продължава с дни, слабо приложим.

Получаване на изделия чрез пресуване - на пресуване с еподлагат тъй нар. преспрахове, приготвени в специални смесители при определена температура. Пресуването на преспраховете става в пресформи на различни преси, които форми се състоят от долна подвижна част - матрица, чиято форма е в зависимост от вида на изделието и горна неподвижна част - пиансон.

Преработка на термопластични пластмаси:

Чрез екструзия - получават се различни полуфабрикати - тръби, пръти, уплътнители, винкели. Процесът става в екструдери, приличат на шнекови преси.
Издуване и вакуумиране - получаване на легени, кофи.
Чрез шприцоване - леене под налягане в шприцмашини.
Чрез каландиране - получават се тънки листове и плочи; нанасят се пластамси върху текстилни материали(дублиране).

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕМ КРАСИВИ - ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС, 1 част

2009-12-08T09:56:00.028+02:00

Козметиката помага на хората да се чувстват по – красиви и по – уверени. Подчертава даденостите или скрива недостатъците на собственото ни тяло.

Всички сложни ритуали на козметиката са възникнали именно от стремежа на хората да живеят и да се чувстват по–добре .
Колкото и странно да звучи, много вероятно е първите козметични прийоми да са били измислени и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в битка.

В древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет.

Един от първите документи, съдържащ козметични съвети, т. нар. Папирус на Еберс, е намерен в египетска гробница. Това е гигантска рецепта, написана през 1500 г. преди н.е. от жреци върху папирус, дълъг 20 метра.

За египтяните грижата за външния вид била от първостепенно значение и те измислили внушителен брой козметични средства, много от които се използват и до днес.

Ето някои от атрибутите на тяхната козметика, които могат да се намерят и в арсенала на днешните жени: моливи за вежди; кремове; лакове за нокти; бои за коса; ароматизирани води.

При археологически разкопки е открит козметичният салон на египетската царица Хатшепсут.

До нас е стигнала и модата на египетските красавици да удължават очите си с помощта на тъмна линия покрай клепача по посока на слепоочието. Отначало египтянките използвали самоделни моливи от стрит малахит в отровно зелен цвят, а по-късно - черна боя от изгорена слонова кост и въглен.

Египетската царица Клеопатра приела римския военачалник Марк Антоний на ладия, чиито платна били напоени с благовония.

Клеопатра винаги била намазана с благовоние, което съдържало скъпи смоли като балсам и смирна, подправки като кардамон и канела, корен от перуника, лотос, шафран и майоран.

Името на Нефертити означава „идваща красота”, но тази египетска кралица, която наистина е останала символ на красота в Древния свят /а и до днес/, е Клеопатра.

В Древна Елада култът към красотата достига своя апогей. Именно там за пръв път се появява и една особена професия– космет. Към робите – космети се обръщали онези, които искали по – продължително време да съхраняват своята хубост и младост.

Гримът при гърците бил още по – силно подчертан, отколкото при египтяните. За лицето си жените използвали кармин и белила, боядисвали миглите си със сажди и ги обръщали с помощта на смес от жълтък и светла смола.

Тези първи козметици в света предписвали кремове, масажни масла, водни процедури, помагали на мераклиите да прикрият недостатъците си, като ги тушират с помощта на подходящ грим.

Според митологията дори богинята на красотата Афродита е забелязвана да си слага руж и да се пудри преди състезания.

В Гърция имало квалифицирани парфюмиери, които приготвяли козме-тични средства по уникални рецепти.

Древният Изток е третата родина на козметиката. Там изкуството да се украсяват лицето и тялото достига изключително развитие. В комплекта козметични средства на жената от Изтока влизали няколко атрибута: къна, басма (също средство за боядисване на коса), боя за нокти, белило, руж, сурма (за изкуствени бенки), ароматични смески.

Жените на Древна Индия боядисвали веждите, миглите, устните (със златиста боя) и зъбите си (с кафява).

Прекрасни парфюми създал Теофраст (372-287 г. пр.н.е.), основател на ботаниката и ученик на Аристотел. Бащата на медицината – Хипократ, написал съчинения по козметология в четири тома, в които се спира надълго и нашироко на козметичните недостатъци и на средствата, с които могат да бъдат преборени. В неговите трудове има съвети и рецепти за жени с увяхнала кожа на лицето, за отстраняване на неприятната миризма от носа и устата, за почистване на зъби, за по – мека кожа и отстраняване на пигментни петна и още много други рецепти.

В Римската империя козметиката е привилегия най – вече за знатните мъже. Гримът на император Нерон включвал пудра, руж, боядисване на клепачите и белоснежни перуки, които му доставяли от Галия.
Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.

Богатите римлянки боядисвали клепачите си в златисто и подчертавали веждите си с въглен.

част 2

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕМ КРАСИВИ – ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС, 2 част

2009-12-08T09:38:00.027+02:00

През “Тъмните векове” на Средновековието църквата – и западната, и източната, заклеймявала яростно разкрасяването на тялото като дяволско изкушение. Това обаче не пречело на аристокрацията да се облича разкошно и да устройва шумни празненства.
Феодалният строй направил потомствените благородници богати и жадни за развлечения и тук козметиката отново била повикана на помощ, макар, че този път ролята й била слугинска...

За пръв път парфюмите са били използвани от египтяните преди повече от 3 000 години. Те предали своите знания на гърците и римляните. В началото на 13 век, Кръстоносците пренесли парфюма със себе си, така че през 16 век, парфюмът добил популярност в цяла Европа.

Използването на парфюм достига своя връх в двора на Луи XIV във Франция, която остава една от най-големите страни - производители на аромати в света.

Наполеон обичал одеколоните и всеки ден използвал по 1-2 флакона. Шишенцето с ароматна течност затъквал в ботуша си.

Сега се развиват много нови технологии за производство на парфюми, позволяващи създаването на нови аромати, за които преди дори не сме мечтали. В резултат на това бързо се увеличава броят на новите аромати излизащи на пазара, появяват се и множество различни и вълнуващи тенденции в областта на парфюмерията.

Натуралните етерични масла са природни екстракти получени от различните части на растенията – листа, плодове, стебла и корени чрез дестилация. В тях се съдържа голямо количество биологично активни вещества. Всяко етерично масло има уникален ароматичен букет и притежава определени лечебни свойства.

Според някои биолози паметта и ароматът са преплетени, защото обонянието е пряко свързано с мембичната система – центъра на емоциите е мозъка. Никое друго сетиво няма подобен непосредствен допир до нея.

Някои често използвани етерични масла

РОЗА
Антидепресант, антисептик, дей-ства леко успокояващо, подходящо при женски проблеми, импотен-тност, безсъние и нервност.
Една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В България е известна с името Казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се смята за най – съвършеният натурален ароматичен продукт.
За производството на 1 килограм розово масло са нужни около 1000 розови цвята.

ЖАСМИН
Повишава настроението, подходящо при страх, стрес, депресия. Повишава умствените способности, стимулира защитните сили на организма. Силен афродизиак, успокоява възпалената и раздразнена кожа .
За получаването на 1 килограм жасминов концентрат са необходими 5 милиона цветчета.

ЛАВАНДУЛА
Добър антисептик, за укрепване на имунната система, успокоява и нормализира организма, помага при бактериални и гъбични инфекции, облекчава депресията, намалява възпалението, подходящо при акне, изгаряне, екзема, кожни проблеми, нарушения на съня и стрес.

БЕРГАМОТ
Балансиращо масло, премахва меланхолията и депресията.
Внимание: това масло увеличава чувствителността към слънце.
Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.

БЯЛ РАВНЕЦ
Със силно изразено противовъзпалително спазмолитично и антитоксично действие, активно при главоболие и мигрена, умствено и телесно изтощение, гъбички, колики, подхранва косата, подобрява храносмилането и понижава кръвното налягане.

ЛАЙКА
Притежава силно противовъзпалително, болкоуспокояващо действие, повишава еластичността на кожата, против целулит, засилва съпротивителните сили на организма, отлично при главоболие.

ПОРТОКАЛ
Балансира емоциите, подобрява настроението, има спазмолитични и регенеративни свойства.
Внимание: това масло увеличава чувствителността към слънце.
Не го използвайте, ако ще бъдете дълго време на открито.

ЗДРАВЕЦ
Антидепресант, помага при диабет, действа антисептично, балансира хормоните, нормализира и балансира кръвното налягане, леко успокоява, подходящо е при нервно напрежение, кожни проблеми и невралгия.

част 1

Презентация: "Васил Левски"

2009-12-01T10:01:00.026+02:00

Васил Левски (1837 - 1873)

Родната къща на Левски

Майката на Васил Левски, Гина Иванова Кунчева заедно с Начо Андреев Начев (най-големият й внук).

Архимандрид хаджи Василий, вторият по възраст вуйчо на Левски, който поемайки грижата за племенника си, свързва името си с личната съдба на Апостола.

1862 година, Васил Кунчев участва в Първата българска легия, където и получава името си Левски.

Апостолът, знаменосец в четата на Панайот Хитов, 1867 година.

Васил Левски сред другари от Втората българска легия в Белград, 1868 година.

Васил Левски с другари, Белград 1868 година.

Револверът, камата и уставът, пред които са се клели членовете на БРЦК.

Васил Левски и Миткалото, художник Иван Петров

Васил Левски говори пред народа, художник Лиляна Дичева.

Васил Левски по време на изграждането на Вътрешната Революционна Организация в България (фотография от 1870 година).

Писмена клетва на Васил Левски пред БРЦК от 16-28 юни 1872 година.

Джобното тефтерче на Васил Левски.

Карта на първи революционен окръг, основан от Левски през 1872 година.

Къкринското ханче, където на 26 декември 1872 година е заловен Васил Левски.

Димитър Николов Общи
Участник в Първата българска легия, в Критското въстание, в отрядите на Гарибалди. Изпратен през юни 1871 година от БРЦК в Букурещ за пръв помощник на Левски. Организирал успешния обир в прохода Арабаконак на 22 септември 1872 година.

Следственото дело на Васил Левски и сподвижниците му.

Показанията на Васил Левски пред следствената комисия

"Залавянето на Васил Левски", художник Н. Кожухаров

Паметникът на Васил Левски в гр. Карлово

Паметникът на Апостола в гр. София

Електронно помагало за водата

2009-12-01T07:37:00.001+02:00

*********

1 част, 2 част, 3 част, 4 част, 5 част, 6 част