Подготовка за химично изследване на въздуха
Вземане на проби в работна среда
В предварителната подготовка преди самото провеждане на количественото определяне са включени следните по-съществени етапи:
- Основно проучване на обекта: запознаване с технологията на производството; списък на изходните суровини, междинните и крайните продукти; запознаване с физичните, химичните и токсичните свойства на вероятните замърсители и възможностите за взаимодействие помежду им в случй, че са повече от един; вид и състояние на пречиствателните съоръжения; постоянни източници на замърсяване при нормален технологичен режим и възможни нарушения на технологичния процес, включително аварии;
- Откриване на очаквани замърсители с помощта на качествени реакции;
- Избор на аналитичен метод за количественото им определяне в зависимост от особеностите на замърсителя и изискванията за висока чувствителност и селективност на метода. Изискванията за точност и възпроизводимост на метода зависят от целта на конкретния анализ, като грешките в границите 1-10% се считат за примеливи.
Вземане на проби в работна среда
Определяне на местата за вземане на проби
При контрол на околната среда
Измерванията се правят както на местата с най-висока концентрация, така и на местата с най-продължителна експозиция. При значителен брой работни места, за да се опрости изследването, те се подреждат в групи по сходство в условията. За да бъдат представителни резултатите, проби се вземат най-малко от три работни места от всяка група. Когато производствените операции се извършват на постоянно работно място, изследването може да се проведе със статично или персонално вземане на проби.
Наред с това се вземат и общи проби за цялото помещение, като за целта се избират точки, които характеризират най-добре средната концентрация в помещението.
При установяване на източници на замърсяване
При наличие на предварителна информация източникът на замърсяване се установява чрез вземане на проби от различни разстояния от него по посока на движение на въздуха. Източникът се счита за потвърден, когато резултатите от изследванията показват повишаване на концентрацията на токсични вещества с намаляване на разстоянието до него.
При липса на информация за източника на замърсяване изследването се провежда из цялото помещение. Това става най-лесно чрез използване на полуколичествени методи - напр. с индикаторни хартийки. Източникът на замърсяване се приема, че се намира в областта , в която се получават най-високи концентрации.
Определяне на момента, продължителността и броя на пробите
Времето за вземане на проби и броят им се определят от динамиката на постъпване на токсични вещества във въздуха, броя на токсичните вещества и използваните аналитични методи. Необходимо е да се обърне внимание на операциите, които, макар и краткотрайни, са свързани с отделяне на големи количества токсични вещества.
За да се намали рискът от случайни резултати вследствие на голямата променливост на концентрациите, изследванията трябва да се провеждат в продължение на няколко последователни дни.
Когато обект на обследване са замърсители с остро токсично действие, от значение е определянето на пиковите концентрации за кратки интервали от време, като максималната продължителност за вземането на проби се ограничава до 2 минути.
Вземане на проби от атмосферен въздух
Преди да се започне изследване на даден район, е необходимо провеждането на някои предварителни проучвания. Вниманието трябва да се насочи към уточняването на източниците на замърсяване, вида, характера и приблизителното им количество, височината на изхвърляне на емисиите в атмосферата; събиране на сведения за суровините, горивата и продуктите, използвани в промишлените предприятия в района; запознаване с използваните технологии в предприятията и основните замърсители на атмосферата; добре е да се знае фоновото състояние за интересуващите ни вещества.
Нужни са сведения за метеорологичната и топографската характеристика на проучвания район, а също за състоянието на растителността. За улесняване на избора на местата за наблюдение и вземане на проби интересуващите ни източници на замърсяване и розата на ветровете се нанасят върху карта.
Например разположението на точките за наблюдение и вземане на проби в град с много източници на замърсяване може да се представи по селдния начин;
1. жилищен район в центъра на града;
2. жилищни квартали непосредствено до промишлени райони, но не по-близо от 200 метра от най-близкото предприятие;
3. жилищен квартал, най-отдалечен от източниците на замърсяване, в надветрената страна;
4. места, характеризиращи замърсяването от транспорта (ако е проблем за града):
а) улица с оживено движение, на 20 метра от кръстовище със светофари, на не по-малко от 15 метра и не повече от 20 от трафика и на 1 метър от най-близката стена;
б) пункт между сгради в близост до оживена магистрала;
5. гаров район (ако е проблем на града);
6. крайградски район.
трябва да се има предвид, че максимланата концентрация на замърсители се наблюдава средно на разстояние 20хh от източника (h е средната височина на източника на емисия). Опитът показва, че при равнинна местност един пункт дава добра представа за състоянието на площ 10-15 кв. км. При пресечена местност или неравномерно разпределение на производствените мощности плътността на точките за наблюдение е по-голяма.
Пунктовете за вземане на проби могат да бъдта стационарни, временни и подвижни. Стационарните пунктове (обикновено специално оборудвани павилиони, снабдени с регистираща апаратура) дават възможност за вземане на проби по всяко време на денонощието. Подвижните пунктове представляват специално оборудвани автолаборатории, които се движат по предварително разработени маршрути по постоянен или променлив график. Освен апаратурата за вземане на проби добре е те да имат и оборудване за извършване на анализи на въздуха в зависимост от конктретните нужди.
За изучаване на замърсяването на въздуха във височина се използват приспособени за целта самолети и вертолети.
Продължителността на вземане на една проба се определя от целта на наблюдението - дали се определят максималните еднократни ПДК (пределно допустими концентрации) или средноденонощните ПДК.
За получаване на предварителни резултати е необходимо данните да с еподложат на статистическа обработка, което изисква броят им да бъде достатъчно голям.
При контрол на околната среда
Измерванията се правят както на местата с най-висока концентрация, така и на местата с най-продължителна експозиция. При значителен брой работни места, за да се опрости изследването, те се подреждат в групи по сходство в условията. За да бъдат представителни резултатите, проби се вземат най-малко от три работни места от всяка група. Когато производствените операции се извършват на постоянно работно място, изследването може да се проведе със статично или персонално вземане на проби.
Наред с това се вземат и общи проби за цялото помещение, като за целта се избират точки, които характеризират най-добре средната концентрация в помещението.
При установяване на източници на замърсяване
При наличие на предварителна информация източникът на замърсяване се установява чрез вземане на проби от различни разстояния от него по посока на движение на въздуха. Източникът се счита за потвърден, когато резултатите от изследванията показват повишаване на концентрацията на токсични вещества с намаляване на разстоянието до него.
При липса на информация за източника на замърсяване изследването се провежда из цялото помещение. Това става най-лесно чрез използване на полуколичествени методи - напр. с индикаторни хартийки. Източникът на замърсяване се приема, че се намира в областта , в която се получават най-високи концентрации.
Определяне на момента, продължителността и броя на пробите
Времето за вземане на проби и броят им се определят от динамиката на постъпване на токсични вещества във въздуха, броя на токсичните вещества и използваните аналитични методи. Необходимо е да се обърне внимание на операциите, които, макар и краткотрайни, са свързани с отделяне на големи количества токсични вещества.
За да се намали рискът от случайни резултати вследствие на голямата променливост на концентрациите, изследванията трябва да се провеждат в продължение на няколко последователни дни.
Когато обект на обследване са замърсители с остро токсично действие, от значение е определянето на пиковите концентрации за кратки интервали от време, като максималната продължителност за вземането на проби се ограничава до 2 минути.
Вземане на проби от атмосферен въздух
Преди да се започне изследване на даден район, е необходимо провеждането на някои предварителни проучвания. Вниманието трябва да се насочи към уточняването на източниците на замърсяване, вида, характера и приблизителното им количество, височината на изхвърляне на емисиите в атмосферата; събиране на сведения за суровините, горивата и продуктите, използвани в промишлените предприятия в района; запознаване с използваните технологии в предприятията и основните замърсители на атмосферата; добре е да се знае фоновото състояние за интересуващите ни вещества.
Нужни са сведения за метеорологичната и топографската характеристика на проучвания район, а също за състоянието на растителността. За улесняване на избора на местата за наблюдение и вземане на проби интересуващите ни източници на замърсяване и розата на ветровете се нанасят върху карта.
Например разположението на точките за наблюдение и вземане на проби в град с много източници на замърсяване може да се представи по селдния начин;
1. жилищен район в центъра на града;
2. жилищни квартали непосредствено до промишлени райони, но не по-близо от 200 метра от най-близкото предприятие;
3. жилищен квартал, най-отдалечен от източниците на замърсяване, в надветрената страна;
4. места, характеризиращи замърсяването от транспорта (ако е проблем за града):
а) улица с оживено движение, на 20 метра от кръстовище със светофари, на не по-малко от 15 метра и не повече от 20 от трафика и на 1 метър от най-близката стена;
б) пункт между сгради в близост до оживена магистрала;
5. гаров район (ако е проблем на града);
6. крайградски район.
трябва да се има предвид, че максимланата концентрация на замърсители се наблюдава средно на разстояние 20хh от източника (h е средната височина на източника на емисия). Опитът показва, че при равнинна местност един пункт дава добра представа за състоянието на площ 10-15 кв. км. При пресечена местност или неравномерно разпределение на производствените мощности плътността на точките за наблюдение е по-голяма.
Пунктовете за вземане на проби могат да бъдта стационарни, временни и подвижни. Стационарните пунктове (обикновено специално оборудвани павилиони, снабдени с регистираща апаратура) дават възможност за вземане на проби по всяко време на денонощието. Подвижните пунктове представляват специално оборудвани автолаборатории, които се движат по предварително разработени маршрути по постоянен или променлив график. Освен апаратурата за вземане на проби добре е те да имат и оборудване за извършване на анализи на въздуха в зависимост от конктретните нужди.
За изучаване на замърсяването на въздуха във височина се използват приспособени за целта самолети и вертолети.
Продължителността на вземане на една проба се определя от целта на наблюдението - дали се определят максималните еднократни ПДК (пределно допустими концентрации) или средноденонощните ПДК.
За получаване на предварителни резултати е необходимо данните да с еподложат на статистическа обработка, което изисква броят им да бъде достатъчно голям.
No comments:
Post a Comment